Езекил 33 - Цариградски（BG1871）

1И слово Господне биде към мене и рече:

2Сине человечески, говори на синовете на людете си и кажи им: Когато нанеса меча върху някоя земя, и людете на оназ земя земат някого человек от помежду си и го турят за страж,

3и той, като види меча че иде върх земята, възтръби с тръба, и свести людете,

4тогаз който чуе гласа на тръбата и не се упази, ако мечът дойде и го постигне, кръвта му ще бъде на главата му.

5чу гласа на тръбата, и не се свести: кръвта му ще бъде върх него. Но който се свести ще избави живота си.

6Но стражът ако види меча че иде и не възтръби с тръбата, и людете не се свестят, и мечът дойде и постигне някого от тях, той биде постигнат заради беззаконието си; но кръвта му ще предиря от ръката на стража.

7И ти, сине человечески, аз те турих страж на Израилевия дом: чуй прочее слово из устата ми, и свести ги от моя страна.

8Когато казвам на беззаконния: Беззаконне, непременно ще умреш; и ти не проговориш за да свестиш беззаконния за пътя му, онзи беззаконник ще умре в беззаконието си; от ръката ти обаче ще предиря кръвта му.

9Но ако свестиш ти беззаконния за пътя му да се върне от него, и не се върне от пътя си, той ще умре в беззаконието си, а ти си избавил душата си.

10За то, сине человечески, кажи на Израилевия дом: Така говорихте вие и думахте: Ако са престъпленията ни и греховете ни върх нас, и ние тлеем в тях, как ще живеем?

11кажи им: Жив съм аз, говори Господ Иеова, нямам благоволение в смъртта на нечестивия, но да се върне нечестивият от пътя си и да живее. Върнете се, върнете се от лукавите си пътища: защо да умрете, доме Израилев?

12За то, сине человечески, кажи на синовете на людете си: Правдата на праведния няма да го освободи в деня на престъплението му; и нечестивий няма да падне заради нечестието си в който ден се върне от нечестието си; и праведний не ще може да живее поради правдата си в който ден съгреши.

13Когато река на праведния че непременно ще живее, и той уповаващ на правдата си направи неправда, всичката му правда няма да се помене; и в неправдата си която е направил, в нея ще умре.

14И когато говоря на нечестивия: Непременно ще умреш, а той се върне от греха си и направи съд и правда,

15отдаде нечестивия залог, върне грабнатото, ходи в повеленията на живота, и не струва неправда, непременно ще живее: няма да умре:

16всичките му грехове които е съгрешил няма да му се поменат вече: направил е съд и правда: непременно ще живее.

17Синовете обаче на твоите люде говорят: Пътят Господен не е прав. Но техният път не е прав.

18Когато праведний се върне от правдата си и направи неправда, то в нея ще умре.

19А когато беззаконният се върне от беззаконието си и направи съд и правда, той ще живее заради това.

20Вие обаче говорите: Пътят Господен не е прав. Доме Израилев, ще ви съдя всекиго според пътищата му.

21И в дванадесетото лето на плена ни, десетия месец, петия ден на месеца, дойде при мене един бежанец от Ерусалим и каза: Превзе се градът.

22И ръката Господня биде върху мене вечерта преди да дойде бежанецът, и отвори устата ми доде дойде при мене заранта; и отвориха се устата ми, и не бях вече ням.

23И слово Господне биде към мене та рече:

24Сине человечески, тези които живеят в онези запустения в Израилевата земя говорят и казват: Един бе Авраам, и наследи земята; а ние сме мнозина: нам се даде земята за наследие.

25За то кажи им: Така говори Господ Иеова: Вие ядете месо с кръв, и подигате очите си към идолите си, и проливате кръв; и ще наследите ли земята?

26Вие се облягате на меча си, работите мерзости, и осквернявате всеки жената на ближнаго си; и ще наследите ли земята?

27Така им кажи: Така говори Господ Иеова: Жив съм аз, които са в запустенията непременно ще паднат от нож; и който е по лицето на полето, ще го предам на зверовете да го изядат; а които са в крепостите и в пещерите ще умрат от мор.

28Защото ще предам земята в запустение и пустота; и гордостта на силата й ще престане, и горите Израилеви ще запустеят та да няма кой да минува.

29И ще познаят че аз съм Господ когато предам земята в запустение и пустота заради всичките им мерзости които сториха.

30И ти, сине человечески, синовете на людете ти говорят за тебе при стените и въ вратата на къщите, и говорят един на друг, всеки на брата си, и казват: Елате сега та чуйте кое е словото което излязва от Господа.

31И дохождат при тебе както се събират люде, та седят пред тебе като мои люде, и слушат твоите думи, но не ги правят; защото с устата си показват много любов, но сърдцето им отхожда вслед любостяжанието им.

32И, ето, ти им си като любезна песен от человек сладкогласен и който свири добре; защото слушат думите ти, а не ги правят.

33Но когато дойде това, (и, ето, иде,) тогаз ще познаят че е имало пророк всред тях.