Марко 12 - Цариградски（BG1871）

1И начна да им говори с притчи: человек някой си насади лозе, и огради го с плет, и изкопа жлеб, и съгради стълп, и даде го под наем на земледелци, и отиде.

2И във времето на плода проводи при земледелците едного раба, да вземе от земледелците от плода на лозето.

3А те го уловиха, биха го, и го отпратиха празден.

4И пак проводи до тях другиго раба; и него като биха с камене, разбиха му главата, и отпратиха го безчестен.

5И пак проводи другиго; и него убиха; и мнозина други, едни биха, а други убиха.

6При това още, понеже имаше един син любезен нему, проводи и него последен до тях, и думаше: Ще се посвенят от сина ми.

7А тези земледелци рекоха помежду си: Този е наследникът; елате да го убием, и наследието ще бъде наше.

8И хванаха го та го убиха, и хвърлиха го вън от лозето.

9Какво ще прочее да стори господарът на лозето? ще дойде и ще погуби тези земледелци, и ще даде лозето на други.

10Не сте ли прочели вие нито това писание: "Камикът който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла:

11От Господа бе това и чудесно е в очите ни"?

12И искаха да го уловят; но се убояха от народа; понеже разумяха че на тях рече тази притча, и оставиха го и си отидоха.

13И проваждат до него някои от Фарисеите и Иродианите, да го впримчат в дума.

14И те като дойдоха казват му: Учителю, знаем че си истински, и не те е грижа от никого; защото не гледаш на лице на человеците, но по истина пътя Божий учиш. Право ли е да дадем дан на Кесаря, или не?

15Да дадем ли, или да не дадем? А той като позна лицемерието им, рече им: Защо ме изкушавате? донесете ми един динарий да видя.

16И те му донесоха. И казва им: чий е този образ и надписът? А те му рекоха: Кесарев.

17И отговори Исус и рече им: Отдайте Кесаревите Кесарю, и Божиите Богу. И почудиха се на него.

18И идват при него Садукеи, които казват че няма възкресение; и попитаха го, и казваха:

19Учителю, Мойсей написа нам, че ако умре на някого брат му, и остави жена, а чада не остави, да вземе брат му жена му и да възстави семе на брата си.

20И тъй, имаше седем братя; и първият взе жена, и когато умря не остави семе.

21И взе я вторият, и умря, и нито той остави семе; и третият такожде.

22И вземаха я и седмината, и не оставиха семе; най-подир от всичките умря и жената.

23Във възкресението прочее, когато възкръснат, на кого от тях ще бъде тя жена? защото и седмината я имаха за жена.

24И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

25Защото когато възкръснат от мъртвите, нито се женят нито за мъж отиват; но са като ангелите които са на небеса.

26А за мъртвите че ще възкръснат, не сте ли прочели в книгата Моисеева за къпината, как му рече Бог и каза: Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Яковов?

27Бог не е Бог на мъртвите, но Бог на живите: прочее вие заблуждавате много.

28И един от книжниците, който ги чу като се препираха, и позна че добре им се отговори, пристъпи и го попита: Коя заповед е от всичките най-първа?

29А Исус му отговори: Най първа от всичките заповеди е: "Слушай, Израилю: Господ Бог наш е един Господ;

30и да възлюбиш Господа Бога твоего със всичкото си сърдце, и с всичката си душа, и с всичкия си ум, и с всичката си сила." Тая е първата заповед.

31и втора подобна ней: "Да възлюбиш ближнаго твоего както себе си." По-голяма от тези друга заповед няма.

32И рече му книжникът: Добре, учителю, право си казал, че един е Бог, и няма друг освен него,

33и да го люби някой със все сърце, и с всичкият си разум, и с всичката душа, и с всичката сила, и да люби ближнаго своего както себе си, то е повече от всичките всесъжения и жертви.

34И като видя Исус че разумно отговори, рече му: Не си далеч от царството Божие. И никой вече не смееше да го попита за нещо.

35И отговори Исус, когато поучаваше в храма, и казваше: Как казват книжниците че Христос е син Давидов?

36Защото сам този Давид рече чрез Духа Святаго: "Рече Господ Господу моему: Седни от дясната ми страна докле положа враговете твои подножие на нозете ти."

37И тъй сам си Давид го нарича Господ; и от де е син негов? И многото народ слушаше го с благодарение.

38И казваше им в поучението си: Пазете се от книжниците, които искат да ходят пременени, и обичат поздравления по пазарите,

39И предните седалища в съборищата, и първите места по вечерянията:

40тези, които изпояждат на вдовиците домовете, и за причина правят дълги молитви: те ще да приимат по-голямо осъждение.

41И седна Исус срещу съкровищницата, та гледаше как туряше народът пари в съкровищницата; и много богати туряха много.

42И дойде една вдовица сирота и тури две лепти, сиреч един кодрант.

43И призва учениците си, и казва им: Истина ви казвам: Тая сирота вдовица тури най-много от всичките които туриха в съкровищницата:

44защото всички туриха от изобилието си, а тя от нямането си тури всичко що имаше, всичкия си имот.