Йов 9 - Цариградски（BG1871）

1И отговори Иов и рече: -

2Наистина зная че това е така; Но как ще се оправдае человек пред Бога?

3Ако поиска да се съди с него Не може му отговори едно от тисяща.

4Мъдър е в сърдце и крепък в сила: Кой се е ожесточил против него и е станал благополучен?

5Той преместя горите, и не познават: Превърнал ги е в гнева си.

6Той поклаща земята от мястото й; И стълповете й треперят.

7Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.

8Той сам простира небесата, И стъпва на морските височини.

9Той прави съзвездията, Мечката, Ориона, и Плиадите, И клетовете на юг.

10Той прави величия неизследими И чудеса безбройни.

11Ето, минува по край мене, и го не видя Преминува, и го не съглеждам.

12Ако отнеме, кой ще го възбрани? Кой ще му рече: Що правиш?

13Ако Бог не оттегли гнева си, Горделивите помощници се свалят под него, -

14Колко по-малко аз бих могъл да му отговоря И да избирам думите си към него!

15Към когото, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да попрося милост от Съдията си.

16Ако извикам, и ми отговори, Не щях да повярвам че е послушал гласа ми.

17Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.

18Не ме остави да си отдъхна, Но ме насища с горчини.

19Ако е реч за сила, ето, силен е; И ако е за съд, кой ще ме представи?

20Ако бих искал да оправдая себе си, осъдили ме биха устата ми; Ако бих искал да река: Непорочен съм, строптив биха ме показали.

21Ако бях непорочен не бих познал духа си: Презрял бих живота си.

22Едно това знам, за то рекох: Той погубя непорочния и нечестивия.

23И ако бичът му убива внезапно, Той се смее в опитването на неповинните.

24Земята е предадена в ръцете на нечестивия. Той покрива лицата на съдиите й; Ако ли не, де е, и кой е?

25А моите дни са по-бързи от скоротечец: Бягат без да видят добро:

26Преминаха като леки кораби, Като орел който лети върх лова.

27Ако река че ще забравя оплакването си, Ще оставя жалеянето си, и ще се утеша,

28В ужас съм от всичките си скърби, Зная, че не ще ме обезвиниш:

29Нечестив ще изляза; Защо прочее да се трудя напраздно?

30Ако се умия с снежна вода, И очистя с мило ръцете си,

31Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

32Защото не е человек както съм аз, та да му отговоря, И да дойдем наедно на съд.

33Няма ходатай помежду ни За да тури ръката си върху двама ни.

34Нека отдалечи от мене жезъла си, И страхът му да ме не ужасава.

35Тогаз ще говоря и няма да се боя от него; Защото така не съм на себе си.