Псалми 109 - Цариградски（BG1871）

1(по Слав. 108) Първому Певцу, Псалом Давидов. Боже, хвало моя, недей мълча:

2Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха върх мене, Говориха против мене с лъжлив език,

3И с думи ненавистни ме обиколиха, И ратуват против мене без причина.

4За въздаяние на любовта ми враждебници ми са; А аз се моля.

5И въздадоха ми зло за добро, И ненавист за любовта ми.

6Постави нечестив над него; И противник да стои отдясно му

7Когато се съди, да излезе повинен, И молитвата му да бъде в грях.

8Да бъдат дните му малко Друг да вземе чина му.

9Да бъдат синовете му сирачета. И жена му вдовица.

10И да се скитат всякога синовете му, и да станат просеци, И да излязват из развалените си жилища да просят хляб.

11Да впримчи заимодавецът всичкия му имот, И да разграбят чужденците трудовете му.

12Да няма кой да простре милост към него, И да няма кой да пожали сирачетата му.

13Внуците му да бъдат изтребени: В идещия род да се изглади името им.

14Да се помене пред Господа беззаконието на бащите му; И грехът на майка му да се не изглади:

15Да бъде всякога пред Господа За да изтреби от земята паметта им.

16Защото си не науми да стори милост, Но погна человека нищ и сиромах За да умъртви съкрушения в сърдце.

17Понеже възлюби проклетия, нека го стигне: Понеже не рачи благословение, нека се отдалечи от него.

18Понеже облече проклетия като своя дреха, Нека влезе като вода въ утробата му, И като елей в костите му.

19Да му стане като дрехата с която се облича, И като пояса с който се всякога опасва.

20Това да е на враждебниците ми въздаянието от Господа, И на тези които говорят зло против душата ми.

21А с мене ти, Иеова Господи, заради името си стори: Понеже е блага твоята милост, избави ме;

22Защото аз съм сиромах и нищ, И сърдцето ми вътре в мене е наранено.

23Преминах като сянка когато е в уклонение: Оттръснат съм като скакалец.

24Колената ми изнемогоха от пост; И плътта ми изпадна от тлъстина.

25И аз станах укор на тях: Гледат ме и киват с глава.

26Помогни ми, Господи Боже мой: Спаси ме според милостта си.

27И нека познаят че това е твоя ръка, че ти си сторил това, Господи.

28Те ще кълнат, а ти да благославяш: Стават, но нека се посрамят; А твоят раб да се весели.

29Да се облекат с безчестие враждебниците ми; И като с дреха да се покрият със срама си.

30Много ще славя Господа с устата си, И между мнозина ще го хваля.

31Защото стои отдясно на сиромаха За да го избавя от онези които осъждат душата му.