Езекил 8 - Цариградски（BG1871）

1И в шестото лето, в шестия месец, петия ден на месеца, като седех аз в дома си, и старейшините Юдини седеха пред мене, ръката на Господа Иеова, падна там върх мене.

2И видях, и ето подобие като зрак на огън, от зрака на чреслото му и надолу огън; и от чреслото му нагоре като зрак на сияние, наглед като халколиван.

3И простря подобие на ръка и ме хвана за космите на главата ми; и ме възвиси Духът между земята и небето, и донесе ме чрез Божии видения в Ерусалим, до входа на вътрешните врата, които гледат към север, дето стоеше идолът на ревнованието, който раздразня в ревнование

4И, ето, славата на Бога Израилева, бе там, според видението което видях на полето.

5И рече ми: Сине человечески, подигни сега очите си към север. И подигнах очите си към север, и ето, към северната страна на вратата на олтаря, идола, този на ревнованието при входа.

6Тогаз ми рече: Сине человечески, видиш ли ти що правят тези? - големите мерзости които домът Израилев прави тук, за да се отдалеча от светилището си? Но обърни се още: ще видиш по-големи мерзости.

7И заведе ме въ вратата на двора; и видях, и ето една дупка в стената.

8И рече ми: Сине человечески, копай сега в стената. И копах в стената, и ето един вход.

9И рече ми: Влез та виж лукавите мерзости които правят тези тука.

10И влязох и видях; и ето всекакво подобие на гадове, и гнусни животни, и всичките идоли на дома Израилев изобразени на стената околовърз.

11И стоеха пред тях седемдесет мъже от старейшините на Израилевия дом; а всред тях стоеше Яазания синът Сафанов; и държеше всеки в ръката си кадилницата си; и възхождаше гъст облак от темяна.

12И рече ми: Сине человечески, видя ли що правят в тъмнината старейшините на Израилевия дом, всеки в скришните си стаи на образите си? защото рекоха: Господ не ни види: Господ е оставил земята.

13И рече ми: Обърни се още: ще видиш по-големи мерзости които правят те

14И заведе ме във входа на вратата на дома Господен които са към север; и, ето, там седяха жени, та оплакваха Тамуза.

15И рече ми: Видя ли, сине человечески? Обърни се още: ще видиш по-големи мерзости от тези.

16И въведе ме въ вътрешния двор на дома Господен; и, ето, във входа на храма Господен, между притвора и олтаря, около двадесет и пет мъже с гърбовете си към храма Господен, и лицата им към изток, и се кланяха на слънцето към изток.

17И рече ми: Видял ли си, сине человечески? Малко ли е това в Юдиния дом да правят мерзостите които тези правят тука? щото изпълниха земята с насилства, и уклоноха се за да ме разгневят; и, ето, турят вейка в ноздрите си.

18И аз прочее ще действувам с гняв: окото ми няма да пощади, нито ще помилвам, и когато викнат в ушите ми с голям глас няма да ги послушам