Лука 6 - Цариградски（BG1871）

1И в първата събота след вторият ден на пасхата, минуваше той през сеидбите, и учениците му късаха класовете, и ядяха, като ги стриваха с ръце.

2А някои си от Фарисеите рекоха им: Защо правите което не е простено да се прави в събота?.

3И отговори Исус и рече им: Не сте ли чели ни това което стори Давид когато огладня той и които бяха с него,

4как влезе в Божия дом, и взе хлябовете на предложението и яде, и даде и на онези които бяха с него, които хлябове не бе простено да ги ядат други тъкмо едните свещеници?

5И казваше им, че Син человечески е господар и на съботата.

6И пак в друга събота влезе в съборището, и поучаваше; и имаше там някой си человек, комуто дясната ръка бе суха.

7И съгледваха го книжниците и Фарисеите да ли в събота ще го изцели, за да намерят обвинение против него.

8Но той знаеше помислите им, и рече на человека със сухата ръка: Стани та се изправи на сред. И той стана и се изправи.

9Тогаз им рече Исус: Ще ви попитам нещо: Що трябва да прави някой в събота? добро ли или зло да прави? да спаси ли душа, или да погуби?

10И като ги изгледа всичките, рече на человека: Простри ръката си. И той стори така: и ръката му стана здрава както другата.

11А те се изпълниха с буйство, и разговаряха се помежду си що да сторят на Исуса.

12През онези дни пак излезе на гората да се помоли; и цяла нощ бе там на молба към Бога.

13И като стана ден призова учениците си; и избра от тях дванадесет, които и нарече апостоли:

14Симона, когото и наименува Петър, и Андрея брата му, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея,

15Матея и Тома, Якова Алфеева, и Симона нарицаемаго Зилота,

16Юда брата Яковов и Юда Искариотскаго, който и стана предател.

17И като слезна с тях, спря се на едно място равно; и там бяха мнозина от учениците негови, и голямо множество народ от всичка Юдея и Ерусалим, и от приморието Тирско и Сидонско, които бяха дошли да го послушат и да се изцелят от болестите си,

18и страдащите от нечисти духове; и всички се изцеляваха.

19И всичкият народ искаше да се допря до него, защото сила излязваше из него и изцеляваше всичките.

20И той подигна очите си към учениците си и казваше: Блажени вие сиромаси; защото е ваше царството Божие.

21Блажени които гладувате сега; защото ще се наситите. Блажени които плачете сега; защото ще се разсмеете.

22Блажени сте когато ви възненавидят человеците, и когато ви отлъчат и похулят, и пронесат името ви като зло, поради Сина человеческаго.

23Възрадвайте се в онзи ден и възиграйте; защото, ето, заплатата ваше е много на небеса, понеже бащите им така правеха на пророците.

24Но горко на вас богатите, защото приимате вече утешението си.

25Горко на вас наситените; защото ще изгладнеете. Горко на вас които се смеете нине; защото ще жалеете и ще плачете.

26Горко вам когато всички человеци ви позахвалят, защото бащите им така правеха на лъжливите пророци.

27Но вам които слушате казвам: Любете враговете ваши, добро правете на онези които ви ненавиждат,

28благославяйте онези, които ви кълнат, и молете се за онези които ви правят пакост.

29На тогоз който те удари по страната на лицето, обърни и другата, и от тогоз който ти взема дрехата не спирай и ризата си.

30Всекиму който би ти поискал дай; и от тогоз който взема твоите неща не си ги искай.

31И както искате да правят человеците вам, така и вие правете тям.

32И ако любите онези които любят вас, каква благодат имате? защото и грешниците любят любящите тях.

33И ако правите добро на онези които вам правят добро, каква благодат имате? защото и грешниците правят същото.

34И ако давате на заем на тези от които се надеете пак да вземете, каква благодат имате? защото и грешни на грешни заемат за да вземат пак равното.

35Но вие любете враговете ваши, и добро правете, и на заем давайте без да се надеете за никое назад възприемане; и ще бъде вашата заплата много, и ще бъдете синове на Вишнаго; защото той е благ към неблагодарните и злите.

36Бъдете прочее милосерди както и Отец ваш е милосерд.

37И не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете;

38давайте и ще ви се даде; мяра добра, натъпкана, стресена, и препълнена ще ви дадат в пазухата ви; защото с истата мяра с която мерите ще ви се възмери.

39Рече им още една притча: Да ли може сляп слепого да води? Не щат ли падна и двамата в ямата?

40Няма ученик по-горен от учителя си: а всеки ученик усъвършенствуван ще бъде както учителят си.

41И защо гледаш съчицата която е в окото на брата ти, а гредата която е в твоето око не съзираш?

42Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави да извадя съчицата, която е в окото ти, кога ти сам не видиш гредата която е в твоето око? Лицемере! извади първом гредата из окото си, и тогаз щеш видя чисто за да извадиш съчицата която е в окото на брата ти.

43Защото няма добро дърво което прави лош плод, нито лошо дърво което прави плод добър;

44понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат от трънки смокини, нито късат от къпина грозде.

45Добрият человек от доброто съкровище на сърцето си износя доброто; и злият человек от злото съкровище на сърцето си износя злото; защото от препълнянето на сърцето говорят неговите уста.

46И защо ме зовете: Господи, Господи, а не правите това, което казвам?

47Всеки който иде при мене, и слуша моите думи, и ги прави, ще ви покажа кому е подобен.

48Подобен е на человек що зида къща, който изкопа и задълбочи, и положи основа на камик; и когато стана наводнение, нападна реката върх онази къща, и не можа да я поклати; защото беше основана на камик.

49А който слуша и не прави, подобен е на человек който е съзидал къща на земята без основа; върх която нападна реката, и на часа падна, и стана срутяването на тази къща голямо.