Захария 11 - Цариградски（BG1871）

1Отвори, Ливане, дверите си, И да изяде огън кедрите ти.

2Вий, елхо, защото падна кедърът; Защото големците бидоха обрани. Вийте, дъбове Васански, Защото непристъпната дъбрава се изсече.

3Глас се чуе от пастири плачещи; Защото славата им се грабна,- Глас на млади лъвове рикаещи, Защото величината Йорданова се грабна.

4Така говори Господ Бог мой: Паси стадото за клането

5Което колят онез които са го купили, И не се мислят повинни; А продаващите го казват: Благословен Господ, защото обогатях; И самите му пастири го не жалят.

6За то няма да пожаля вече жителите на таз земя, говори Господ; Но, ето, аз ще предам человеците Всекиго в ръката на своя си ближен, И в ръката на своя си цар; И ще разорят земята, И не ща да ги избавя от ръката им.

7И пасох стадото за клането, ей, бедните на стадото. И си взех два жезла: единия нарекох Хубост, а другият нарекох Узи: и пасох стадото.

8И изтребих трима пастири в един месец; и душата ми се отегчи от тях, и душата им се отвърна от мене.

9Тогаз рекох: Няма да ви паса: което умира нека умира, и което загинва нека загинва, и останалите нека ядат всяко плътта на ближното си.

10И взех жезъла си Хубостта и го съсякох, за да унищожа завета си който направих с всичките люде.

11И се унищожи в онзи ден; и така бедните от стадото които гледаха към мене познаха наистина че то бе словото Господне.

12И рекох им: Ако ви се вижда добро, дайте ми мъздата ми; ако ли не, отречете я. И претеглиха за мъздата ми тридесет сребърника

13И рече ми Господ: Хвърли ги на грънчаря: почтена цена с която се оцених от тях! И взех тридесетте сребърника и ги хвърлих в дома Господен на грънчаря.

14И пресякох другия си жезъл, Узите, за да унищожа братството между Юда и Израил.

15И рече ми Господ: Още вземи си и оръдията на неразумен пастир;

16Защото, ето, аз ще въздигна пастир върху земята Който няма да посещава загиналите, И няма да търси разпръснатото, Не ще да цели съкрушената, Нито ще пасе здравата; Но ще яде плътта на тлъстата, И изсича копитата им.

17Горко на суетния пастир Който оставя стадото! Меч ще дойде върх мишцата му И върх дясното му око: Мишцата му ще изсъхне съвсем, И дясното му око съвсем ще се помрачи.