Деяния 7 - Цариградски（BG1871）

1А първосвещеникът рече: Така ли е това?

2А той рече: Мъже, братие, и отци, слушайте: Бог на славата яви се отцу нашему Аврааму, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан,

3и рече му: "Излез от земята си и от сродството си, и дойди в земята която ще ти покажа."

4Тогаз излезе от Халдейската земя и засели се в Харан. И от там, след умирането на баща му, пресели го в тази земя в която вие сега живеете.

5И не му даде наследие в нея нито една стъпка от нога, а обеща му се да я даде в стяжение нему и на неговото потомство след него, когато още той нямаше чадо.

6И рече му Бог така, че неговите потомци ще бъдат преселници в чужда земя, и ще ги направят като робе, и ще ги притесняват четиристотин години.

7Но аз, рече Бог, ще съдя този народ на който ще робуват; и подир това ще излязат и ще ми послужат на това място.

8И даде му завет на обрязването; и така роди Исаака, и обряза го в осмия ден; и Исаак роди Якова, и Яков дванадесетте патриарси.

9А патриарсите завидяха Иосифу и продадоха го в Египет; Бог обаче беше с него,

10и избави го от всичките му беди, и даде му благодат и мъдрост пред Фараона царя Египетски, който го постави управител над Египет и над всичкия си дом.

11И дойде глад над всичката земя Египетска и Ханаанска, и скърб голяма; и отците наши не намерваха прехрана.

12А Яков, като чу че има жито в Египет, изпрати първий път отците наши;

13и на втория път познат бе Иосиф на братята си, и известен стана Иосифовът род Фараону.

14И проводи Иосиф та призова баща си Якова и всичкото си сродство, седемдесет и пет души.

15И слезе Яков в Египет, и умря там той и отците наши;

16и пренесоха ги в Сихем, и положиха ги в гроба който купи Авраам със цена на сребро от синовете на Емора Сихемова.

17И като наближаваше времето на обещанието което Бог с клетва се обеща Аврааму, нарасна народът и умножи се в Египет

18докле настана друг цар който не знаеше Иосифа.

19Той с коварно мъдруване върх нашия народ притесни отците ни до толко щото да хвърлят децата си за да не остават живи.

20В това време се роди Моисей, и прекрасен беше пред Бога; и храниха го три месеца в бащиният му дом.

21А когато го хвърлиха, взе го Фараоновата дъщеря и отхрани го да бъде неин син.

22И научен биде Моисей на всичката Египетска мъдрост, и силен бе словом и делом.

23И като навършваше четиридесетата година на възрастта си, дойде му на сърдце да иде да нагледа братята си, синовете Израилеви;

24И понеже видя някого си от тях обиждан отбрани го, и стори отмъщение за притесняемия като порази Египтянина.

25И мислеше да се свестят братята му че Бог чрез негова ръка им дава избавление; но те се не свестиха.

26И на утрешния ден яви им се когато някои от тях се биеха, и накара ги да се примирят, и рече: человеци, вие сте братя: защо се един друг обиждате?

27А този който онеправдаваше ближният си отпъди го, и рече: Кой те постави началник и съдник над нас?

28Да ли искаш да убиеш и мене както уби вчера Египтянина?

29Тогаз Моисей побягна за тази дума, и стана преселник в Мадиамската земя, дето доби двама синове.

30И като се изпълниха четиридесет години, яви му се ангел Господен в пустинята на Синайската гора, в сред огнен пламик на една къпина.

31А Моисей като видя почуди се за видението; и когато приближаваше за да пригледа, дойде му глас от Господа:

32"Аз съм Бог на твоите отци, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов." И Моисей разтреперан от страх не смееше да гледа.

33И рече му Господ: "Изуй обущата от нозете си; защото мястото на което стоиш света земя е.

34Видях, видях страданието на моите люде в Египет, и чух въздишанието им, и слязох да ги избавя; и сега ела, ще те проводя в Египет. "

35Тогоз Моисея когото не приеха, и му рекоха: Кой те постави началник и съдник? него Бог чрез ръката на ангела който му се яви в къпината проводи за началник и избавител.

36Той ги изведе, като направи чудеса и знамения в земята Египетска, и в червено море, и в пустинята четиридесет години.

37Този е Моисей който рече на синовете Израилеви: "Господ Бог ваш от братята ваши ще въздигне вам пророк като мене: него да слушате: "

38този е който е бил на събранието в пустинята наедно с ангела що му говореше на Синайската гора, още и с отците наши, който и прие животворни словеса да ги даде нам;

39комуто не рачиха да бъдат послушни нашите отци, но го отпъдиха, и със сърцата си повърнаха се в Египет

40когато рекоха на Аарона: "Направи ни богове които да вървят пред нас; защото този Моисей който ни изведе из земята Египетска, не знаем що стана."

41И през онези дни направиха теле, и принесоха жертва идолу, и веселяха се в направите на ръцете си.

42За това се отвърна Бог и предаде ги да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: "Доме Израилев, четиридесет години в пустинята заклания и жертви ли ми принесохте?

43Вие задигнахте шатъра Молохов и звездата на бога си Ремфана, изображенията които си направихте да им се кланяте: и аз по-далеч от Вавилон ще ви преселя."

44Скинията на свидетелството беше с отците наши в пустинята, както заповяда онзи който говореше на Моисея да го направи по образа който бе видял;

45която нашите отци като приеха внесоха я с Исуса Навина във владенията на езичниците, които изгони Бог из пред лицето на нашите отци до дните на Давида;

46който намери благодат пред Бога, и попроси да намери жилище за Бога Яковова.

47А Соломон му съгради дом.

48Но Вишний не живее в храмове с ръка направени, както казва пророкът:

49"Небето е престол мой, а земята е подножие на нозете ми. Кой храм ще съградите за мене? казва Господ; или кое място за моя почивка?

50Всичко това не направи ли го моята ръка? "

51Твърдоглави и с необрязани сърдца и уши! вие всякога се противите Духу Светому; както бащите ви така и вие.

52Кого от пророците не изгониха отците ви? а още и убиха ония които предизвестиха за идването на тогози Праведника на когото вие сега станахте предатели и убийци -

53вие които приехте закона чрез служението ангелско, и не го удържахте.

54А те като чуеха това, късаха им се сърцата от яд, и скърцаха със зъби на него.

55А Стефан, изпълнен с Дух Свет, погледна на небето и видя славата Божия, и Исуса че стоеше отдясно на Бога;

56и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Сина человеческаго че стои отдясно на Бога.

57Но те като извикаха с глас голям затулиха си ушите и единодушно се впуснаха върх него.

58И като го изведоха вън из града, хвърлиха върх него камене. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на някой момък на име Савел.

59И хвърляха камене върх Стефана, който се молеше и казваше: Господи Исусе, приими духа ми.

60И като коленичи извика с глас голям: Господи, не им считай този грях. И това като рече заспа.