Второзаконие 9 - Цариградски（BG1871）

1Слушай, Израилю: ти преминваш днес Иордан за да влезеш да наследиш народи по-големи и по-силни от тебе, градове големи и оградени до небето,

2люде велики и високи, Енаковите синове които познаваш, и си чул: Кой може да устои пред Енаковите синове?

3Знай прочее днес че Иеова Бог твой е предходещий пред тебе: огън пояждаващ е: той ще ги изтреби и той ще ги низложи пред тебе; и ще ги изгониш, и скоро ще ги погубиш както ти рече Господ.

4Когато Господ Бог твой ги изгони от лицето ти, да не думаш в сърдцето си и да не речеш: За моята правда ме въведе Господ да наследя тази земя; но за нечестието на тези народи ги изгонва Господ от лицето ти.

5Не за твоята правда, нито за правостта на сърдцето ти, влазяш да наследиш земята им; но за нечестието на тези народи Господ Бог твой ги изгонва от лицето ти, и да увери думата за която се кле Господ на отците ти, на Авраама, Исаака, и Якова.

6Знай прочее че Господ Бог твой ти дава тази добра земя да я наследиш не за твоята правда; защото сте люде жестоковийни.

7Помни, да не забравиш колко си раздражавал Господа Бога твоего в пустинята: от който ден излязохте из Египетската земя додето стигнахте до това място вие сте били непокорни Господу.

8И в Хорив раздражихте Господа; и прогневи се на вас Господ да ви изтреби.

9Когато аз възлязох на гората да взема каменните плочи, плочите на завета който направи Господ с вас, тогаз останах на гората четиридесет дни и четиридесет нощи: хляб не ядох и вода не пих.

10И даде ми Господ двете каменни плочи написани с Божий пръст; и на тях бяха написани всичките думи които говори вам Господ на гората изсред огъня в деня на събранието.

11И в свършването на четиридесетте дни и четиридесетте нощи даде ми Господ двете каменни плочи, плочите на завета.

12И рече ми Господ: Стани, слез скоро от тук; защото твоите люде които изведе ти из Египет развратиха се: скоро се уклониха от пътя който им заповядах: направиха си идол излеян.

13Говори ми още Господ и рече: Видях тези люде, и, ето, люде жестоковийни са:

14остави ме да ги изтребя, и да погубя името им поднебесната; и тебе ще направя народ по-силен и по-голям от тях.

15И обърнах се и слязох от гората; и гората гореше с огън, и двете плочи на завета бяха в двете ми ръце.

16И видях, и, ето, бяхте съгрешили против Господа Бога нашего, бяхте си направили теле леяно, бяхте се уклонили скоро от пътя който ви заповяда Господ.

17И взех двете плочи та ги хвърлих из двете си ръце, и строших ги пред очите ви.

18И припаднах пред Господа както по-напред, четиридесет дни и четиридесет нощи: хляб не ядох и вода не пих за всичкия ви грях що съгрешихте и направихте злото пред Господа за да го раздражавате.

19Защото се уплаших от гнева и яростта с която Господ се беше разгневил на вас да ви изтреби. Но Господ ме послуша и тоз път.

20И беше Господ разярен много на Аарона щото да го погуби; и помолих се и за Аарона в онова време.

21И взех греха ви, телето което направихте, и изгорих го с огън, и счуках го, и стрих го доде стана дребно като прах; и хвърлих праха му в потока който тече от гората.

22И в Тавера, и в Маса, и в Киврот-атаава разгневихте Господа.

23И когато Господ ви изпроводи от Кадис-варни и рече: Възлезте та наследете земята която ви давам, тогаз вие се не покорихте на повелението на Господа Бога нашего, и не повярвахте в него, нито послушахте гласа му.

24Непокорливи бидохте Господу от който ден ви познавам.

25И припаднах пред Господа през четиридесетте дни и четиридесетте нощи в които бях припаднал, защото Господ рече да ви изтреби.

26И молих се Господу и рекох: Господи Иеова, не изтребвай людете си и наследието си които си избавил с величието си, които си извел из Египет с крепка ръка.

27Помни рабите си Авраама, Исаака, и Якова: не се призирай на жестокостта на тези люде, нито на нечестието им, нито на греха им,

28за да не рекат жителите на тая земя из която си ни извел: Понеже Господ не може да ги въведе в земята за която им се бе обещал, и понеже ги ненавидеше, изведе ги за да ги погуби в пустинята.

29И те са твои люде и твое наследие, които си извел с голямата си сила и с простряната си мишца.