Йов 31 - Цариградски（BG1871）

1Направих завет с очите си; И как бих помислил на девица?

2И какъв дял има от Бога отгоре? И кое наследие от Всесилнаго от високите?

3Не е ли разорението за нечестивия? И пропастта за тези които правят беззаконие?

4Не види ли той пътищата ми, И не брои ли всичките ми стъпки?

5Ако съм ходил с лъжа, Или ногата ми е бързала на лъст,

6Нека ме претегли с теглилката на правдата, И нека познае Бог целостта ми.

7Ако стъпката ми се е уклонила от пътя, И сърдцето ми е последвало очите ми, И петно ако се е залепило на ръцете ми,

8То нека сея аз, а друг да яде, И да се изкоренят произведенията ми.

9Ако се е измамило сърдцето ми от жена, Или съм причаквал при вратата на ближния си,

10То нека моята жена меле за другиго, И други да нападнат върх нея;

11Защото това е омразно дело, И съгрешение за осъждане от съдиите;

12Защото е огън пояждащ до погубване, И изкоренил би всичките ми плодове.

13Ако съм презрял съдбата на раба си или на рабинята си Когато се препираха с мене,

14Какво ще направя тогаз когато стане Бог? И когато посети какво ще му отговоря?

15Този който направи мене в утробата не направи ли и него? И не образува ли нас истият в матката?

16Ако съм отрекъл желанието на сиромасите, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

17Или съм изял сам си хляба си, И сирачето не е яло от него, -

18(Защото от младостта ми то порасте с мене като при баща, А нея от утробата на майка си наставих,-)

19Ако съм видял някого че гине от нямане на дрехи, Или сиромах без завивка,

20чреслата му ако не са ме благословили, И не се е стоплил с вълната от овците ми,-

21Ако съм подигнал ръката си върх сирачето Като гледах, че имам помощ в портата,

22То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми от лакътя да се строши;

23Защото погибелта от Бога бе за мене ужас, И пред неговото величие не можех се утърпя.

24Ако съм турил надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование, -

25Ако съм се развеселил защото богатството ми бе голямо, И защото е намерила ръката ми изобилие,-

26Ако съм гледал слънцето когато изгрява, Или луната когато ходи в светлостта си,

27И се е потеглило тайно сърдцето ми, Или съм целувал с устата си ръката си, -

28И това би било съгрешение за осъждане от съдията, Защото бих се отрекъл от Бога Вишнаго.

29Ако съм се зарадвал в погинването на ненавидещия ме, Или ми е станало драго когато го намери зло, -

30(Не съм оставил даже ни устата си да съгрешат В това дето да искам живота му с клетва,-)

31Ако человеците от къщата ми не са рекли: Кой ще покаже ненаситения от закланите му меса?

32(чужденецът не нощуваше вън: Отварях вратата си на пътника,-)

33Ако съм покрил престъпленията си както Адам, И съм скрил беззаконието си в пазухата си, -

34Тогаз да се убоя от голямо множество, И да ме разтрепери презрението на домородията, Та да млъкна и да не изляза из вратата.

35О, да имаше някой да ме слуша! Ето, желанието ми е, Всесилний да ми отговаряше, И съперникът ми да пишеше книга.

36Ето, на рамо щях да я нося: За венец щях да я привържа върху себе си:

37Щях да му явя числото на стъпките си: Като княз щях да приближа при него.

38Ако вика нивата ми против мене, И плачат браздите й купно, -

39Ако съм изял плода й без плата, Или съм извадил душата на стопаните й, -

40То да прорастат тръне вместо жито, И вместо ечимик плевели. Свършиха се думите на Иова.