Псалми 2 - Цариградски（BG1871）

1Защо се разфучаха езичниците, И народите намислиха суета?

2Предстанаха земните царе, И князовете се събраха наедно Против Господа и против Помазаника му, и думаха:

3Да разкъснем връзките им, И да отхвърлим от нас въжата им.

4Този който седи на небесата ще се смее: Господ ще им се поругае.

5Тогаз ще им продума с гнева си, И с яростта си ще ги смути.

6Но аз, ще рече, помазах Царя си Над Сион, светата моя гора.

7Аз ще възвестя повелението: Господ ми рече: Син мой си ти: Аз днес те родих.

8Поискай от мене, и аз ще ти дам народите за наследие твое, И за стяжание твое краищата на земята.

9Ще ги съкрушиш с жезъл железен, Като грънчарски съсъд ще ги строшиш.

10Сега прочее, царе, разумейте: Научете се, земни съдии.

11Слугувайте на Господа с страх, И бойте му се с трепет.

12Целувайте Сина за да се не разгневи, И погинете в пътя Когато се разпали малко неговата ярост. Блажени са всички които се надеят на него.