Псалми 107 - Цариградски（BG1871）

1(по Слав. 106) Славете Господа, защото е благ, Защото милостта му е во век.

2Така да говорят избавените чрез Господа, Които избави от ръката на неприятеля,

3И ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от морето.

4Скитаха се по пустинята в необитаем път. Не нахождаха град за население.

5Бяха гладни и жедни: Душата им чезнеше в тях.

6Тогаз викнаха към Господа в скърбта си; И ги избави от утесненията им;

7И заведе ги през прав път За да идат в град за население.

8Да песнословят Господу за неговата милост, И за чудесата му към человеческите синове.

9Защото насити душа жадна, И душа гладна изпълни с добрини.

10Те седяха в тъмнина и в смъртна сянка, Вързани съ скърб и с желязо,

11Защото не се покориха на Божиите слова, И съвета на Вишнаго презряха.

12За то смири сърдцето им с труд: Паднаха, и нямаше кой да им помогне.

13Тогаз викнаха към Господа в скърбта си; И ги избави от утесненията им:

14Изведе ги из тъмнината и из сянката на смъртта, И оковите им разкъса.

15Да песнословят Господу за неговата милост, И за чудесата му към человеческите синове.

16Защото съкруши медните врата, И железните вереи строши.

17Безумните са в скърб за беззаконните си пътища И за неправдите си.

18От всяко ястие се гнуси душата им, И приближават се до вратата на смъртта.

19Тогаз викат към Господа в скърбта си; И спасява ги от утесненията им.

20Проважда словото си и ги изцелява, И отървава ги от тлението им.

21Да песнословят Господу за неговата милост, И за чудесата му към человеческите синове;

22Да жъртвуват жъртви на хвала, И да възвещават делата му с радост

23Които слязват на морето в кораби, И правят работи в много води,

24Те виждат делата Господни, И чудесата му в дълбините.

25Защото заповядва, и се дига бурен вятър, И повдига вълните му.

26Възлязват до небесата, и слязват дори до бездните: Душата им тае в бедствие.

27Люлеят се и политат като пиян, И всичката им мъдрост изчезнува.

28Тогаз викат към Господа в скърбта си; И ги извожда из утесненията им.

29Обръща бурята в тишина, И умълчават се вълните им.

30И те се веселят защото утихнаха, И той ги завожда на желаемото им пристанище.

31Да песнословят Господу за неговата милост, И за чудесата му към человеческите синове.

32И да го възвишават в събора на людете, И в заседанието на старците да го хвалят.

33Той променява реки в пустиня, И водни извори в суша,

34Плодоносната земя в солена, Заради нечестието на жителите й.

35Променява пустинята въ водни езера, И сухата земя въ водни извори.

36И там населява гладните, И съставят градове за население,

37И сеят ниви, и садят лозя, Които дават плодове и рожби.

38И благославя ги, и силно се умножават, И скотовете им не умалява.

39А намаляват и смиряват се От утеснение, злощастие, и тъга.

40Той излива презрение върх князовете, И прави ги да се скитат в пустиня дето няма път.

41А нищия възвишава от унижение, И дава му челяд като стадо.

42Праведните гледат и се радват; А всяко беззаконие ще загради устата си.

43Който е мъдър нека внимава на това; И ще разумеят Господните милости.