1И говори Господ Моисею на Синайската гора и рече:
2Говори на Израилевите синове и кажи им: Когато влезете в таз земя която ви аз давам, тогаз земята да държи една събота Господу.
3Шест години да сееш нивата си, и шест години да режеш лозето си и да събираш плода му;
4а в седмата година да бъде събота за почиване на земята, събота Господу: нивата си да не сееш, и лозето си да не режеш.
5Да не жънеш жетва която расте от самосебе си, и грозде от нерязано лозе да не обираш: година на почиване да бъде на земята.
6И тая събота на земята ще ви бъде храна: на тебе, и на слугата ти, и на слугинята ти, и на наемника ти, и на пришлеца който се е заселил при тебе,
7и на скотовете ти, и на животните които са в земята ти, всичкото нейно произведение ще бъде за храна.
8И да изброиш за себе си седем седмици от години, седем пъти по седем години; и дните на седемте седмици от години ще ти бъдат четиридесет и девет години.
9Тогаз да направиш да възгласят тръбите с възклицание в десетия ден на седмия месец; в деня на умилостивението да направите да възгласи тръбата по всичката ваша земя.
10И да осветите петдесетата година, и да прогласите освобождение по земята на всичките й жители: това да бъде за вас юбилей; и да се върнете всеки на стяжанието си, и да се върнете всеки при рода си.
11Петдесетата година да ви бъде година на юбилей: да не сеете, нито да жънете което расте от самосебе си по нея, и да не оберете нерязаното и лозе.
12Защото това е юбилей: свет да бъде той за вас: от полето да ядете произведението и.
13В тази година на юбилей да се върнете всеки на стяжанието си.
14И ако продадеш нещо на ближния си, или купиш от ближния си, да се не притеснявате един други:
15според числото на годините след юбилей да купуваш от ближния си, и според числото на годините на плодосъбирането да ти продава.
16Колкото са по-много годините ще умножиш цената му, и колкото са по-малко годините ще умалиш цената му; защото според числото на плодосъбиранията той ти продава.
17И да се не притеснявате един други, но да се боиш от Бога твоего; защото аз съм Иеова Бог ваш.
18И да правите повеленията ми, и съдбите ми да пазите, и да ги вършите, и да живеете безбедно на земята.
19И земята ще дава плодовете си; и ще ядете до насищение, и ще живеете безбедно на нея.
20Ако ли речете: Що ще ядем в седмата година като не посеем нито съберем плодовете си?
21тогаз ще проводя благословението си на вас в шестата година, и ще направи произведения за три години.
22И ще сеете в осмата година, и ще ядете от ветхите плодове до деветата година: додето дойдат плодове и ще ядете ветхи жита.
23И земята да се не продава за вечно, защото земята е моя; защото вие сте чужденци и пришелци при мене.
24За това, в всичката земя на вашето притежание да позволявате изкупуване на земята.
25Ако осиромашее брат ти и продаде от стяжанието си, и дойде най-ближкият му сродник, нека изкупи онова което е продал брат му.
26И ако человекът няма сродник да го изкупи, а му стигне ръка и намери с какво да го изкупи сам,
27тогаз нека сметне годините на продаването му, и нека повърне останалото на оногова человека комуто го е продал, и нека се върне на стяжанието си.
28Но ако ръката му да намери колкото трябва да плати, тогава продаденото да остане в ръката на оногоз който го е купил до годината на юбилей; и в юбилея ще се освободи, и той ще се върне на стяжанието си.
29И ако някой продаде дом обитаем в град ограден, тогаз може да го изкупи в разстояние на една година от продажбата му: в една година може да го изкупи.
30Но ако се не изкупи до свършването на годината, тогаз онзи дом, който е в ограден град да се потвърди за всегда на оногоз който го е купил в родовете му: в юбилей да не се освобождава.
31Но селските къщи, които нямат наоколо ограждение, да се вменяват както полетата на земята: могат да се изкупуват и да се освобождават в юбилей.
32А за Левитските градове, домовете в градовете на притежанието им, Левитите могат да ги изкупят всякога.
33И ако някой купи дом от Левитите, тогаз продаденият дом вътре в града на притежанието му ще се освободи в юбилей; защото домовете на Левитските градища са тяхно притежание между Израилевите синове.
34А полето на предградието им пред градовете им да се не продава, защото това е вечно притежание за тях.
35И ако осиромашее брат и, и ослабее ръката му при тебе, тогаз да му помогнеш, като на чужденец или пришлец, за да живее наедно с тебе.
36Да не вземеш от него лихва или печалба, но бой се от Бога твоего: и да живее брат ти наедно с тебе.
37Среброто си да не му дадеш с лихва, и за печалба да не му дадеш храната си.
38Аз съм Господ Бог ваш който ви изведох из Египетската земя за да ви дам Ханаанската земя, и да бъда ваш Бог.
39И ако осиромашее брат ти при тебе и ти се продаде, да го не натовариш с рабска работа.
40Като наемник или пришлец да бъде той при тебе: нека ти работи до годината на юбилей:
41тогаз да си излезе от тебе, той и чадата му с него, и да се върне при рода си, и при стяжанието на отците си да се върне;
42защото те са мои раби които изведох из Египетската земя: да се не продават както се продава раб.
43Да не началствуваш върху него с жестокост, но да се боиш от Бога твоего.
44И рабът ти и рабинята ти които ще имаш, - от езичниците които са около вас, от тях да купуваш раб и рабиня.
45Още и от синовете на чужденците които са пришелци между вас, от тях да купувате, и от техния род кайто е между вас колкото са се родили в земята ви; и да ви бъдат стяжание.
46И да ги имате наследие за чадата си: след вас да ги наследят като стяжание: винаги ваши раби да бъдат; но върх братята си Израилевите синове да не началствувате един над друг с жестокост.
47И когато чужденецът и пришлецът който живее с тебе се замогне, а брат ти който е с него осиромашее и се продаде на чужденеца който е пришлец при тебе, или на кого да е от рода на чужденеца,
48след продажбата може да се изкупи: кой годе от братята му да го изкупи.
49Или стрика му или стриковът му син да го изкупи, или някой ближен сродник от рода му да го изкупи, или сам той ако му стигне ръка да изкупи себе си.
50И да сметне с тогоз който го бе купил от годината в която му се е продал до годината на юбилей; и цената за която се е продал да бъде според числото на годините: съразмерно с времето на наемник да му се сметне.
51Ако остават още много години, съразмерно с тях да плати за изкупването си от среброто с което е купен.
52Ако ли остават малко години до годината на юбилей, да сметне, и според годините да плати за изкупуването си.
53Като годишен наемник да бъде при него: да не началствува върху му с жестокост пред тебе.
54И ако така се не изкупи, тогаз да си излезе в годината на юбилей, той и чадата му с него;
55защото синовете Израилеви мои раби са: те са мои раби които изведох из Египетската земя. Аз съм Господ Бог ваш.
Who We AreWhat We EelieveWhat We Do
2025 by iamachristian.org,Inc All rights reserved.