Еремия 48 - Цариградски（BG1871）

1За Моава така говори Господ Саваот, Бог Израилев: - Горко на Нево! защото погина: Кириатаим се посрами, обладан биде: Мисгав се посрами и разтрепера се.

2Няма вече хвала Моаву в Есевон: Съветваха се за зло против него: Елате да го изтребим да не е народ. И ти, Мадмен, ще запустееш: Нож ще те прогони.

3Глас на писък от Оронаим, Разрушение и велико съкрушение.

4Моав биде съкрушен: Малките му деца изпищяха.

5Защото във възхода на Луит Ще се възвиси плач върх плач; Понеже в изхода на Оронаим чуха враговете писък на съкрушение.

6Бегайте, отървете живота си, И бъдете като дивата мирика в пустинята.

7Защото, понеже си уповал на направите си и на съкровищата си, И ти сам ще бъдеш хванат; И Хамос ще отиде в плен Наедно със свещениците си и князовете си.

8И ще дойде разорителят във всеки град, И град не ще се избави; Още и долът ще бъде погубен, И полето ще се разори, Както рече Господ.

9Дайте крила на Моава За да литне и да избегне; Защото градовете му ще запустеят, И не ще има никой да живее в тях.

10Проклет който прави делото Господне лъстиво, И проклет който възбранява ножа си от кръв.

11Моав биде в спокойствие от младост И почиваше като вино на дрождието си, И не се е претакал от съсъд в съсъд, Нито е ходил в плен; За то вкусът му остана в него, И уханието му не се промени.

12За то, ето, идат дни, говори Господ, И ще му проводя преместители, и ще го преместят; И ще изпразднят съсъдите му и разкъсат меховете му,

13И Моав ще се посрами заради Хамос Както се посрами домът Израилев Заради Ветил упованието си.

14Как говорите: Ние сме крепки, И мъже силни в бран?

15Моав биде разорен, и градовете му изгоряха, И избраните му млади слязоха за клане, Говори Царят на когото името е Господ на Силите.

16Погибелта на Моава приближава да дойде, И злото му иде много скоро.

17Всички които сте около него ридайте го; И всички които знаете името му речете: Как се счупи якият жезъл, Славната тояга!

18Дъщи която живееш в Девон, Слез от славата та седни на безводие; Защото разорителят на Моава възлиза върх тебе И ще съсипе твърделите ти.

19Жителко в Ароир, Застани при пътя та съгледай: Попитай оногоз който бяга, и онази която се е отървала, И речи: Що стана?

20Моав се посрами защото се съкруши. Излелекай и викни: Възвестете в Арнон че Моав биде запустен,

21И съдба дойде на полянската земя, На Олон, и на Яса, и на Мифаат,

22И на Девон, и на Нево, и на Вет-девлатаим,

23И на Кириатаим, и на Вет-гамул, и на Вет-Меон,

24И на Кариот, и на Восора, И на всичките градове на Моавската земя, далечните и ближните.

25Рогът на Моава се съкруши, И мишцата му се смаза, говори Господ.

26Опийте го, Защото се превъзнесе против Господа; И Моав да се валя в бълвоча си, И сам той да бъде за смях.

27Защото Израил не ти ли стана за смях? Да ли се намери той между крадци? Защото колкото пъти говориш за него подскачаш от радост.

28Моавски жители, Оставете градовете, и населете се в канара, И бъдете като гълъбица която се вгнездява От страните на входа на пещера.

29чухме гордостта на Моава, безмерно горделивия, Високомъдрието му, и гордостта му, и киченето му, И надигането на сърдцето му.

30Аз познавам неговото неистовство, говори Господ; Но не така: Лъжите му няма да извършат нищо.

31За то ще излелекам за Моава, И ще извикам за всичкия Моав: Ще заридаят за мъжете на Кир-арес.

32Лозо на Севма, Ще плача за тебе както с плача за Язир: Твоите леторасли преминаха морето, Стигнаха до морето на Язир: Хищник нападна на летните ти плодове и на гроздобера ти.

33И радост и веселие ще изчезне От плодоносното поле и от Моавовата земя; И отнех виното от жлебовете: Никой не ще тъпче грозде с възклицание: Възклицание няма да се чуе.

34Заради вопъла на Есевон, който стигна до Елеала И до Яса, те нададоха глас От Сигор до Оронаим Както тригодишна юница; Защото и водите на Нимрим ще пресекнат.

35И ще отмахна от Моава, говори Господ, Приносящия всесъжение по високите места И кадещия на боговете си.

36За то сърдцето ми ще зазвучи за Моава като свирка, И сърдцето ми ще зазвучи като свирка за мъжете на Кир-арес; Защото придобитото в него благо се изгуби.

37Защото всека глава ще е плешива, И всека брада обръсната; И по всичките ръце ще има нарязвания, И на чреслата, вретище.

38И по всичките къщни покриви на Моава И по всичките му улици плач ще има, Защото съкруших Моава Като съсъд без почет, говори Господ.

39Излелекайте: Как се съкруши! Как Моав обърна гърб с посрамване! Така Моав ще бъде присмех И ужас на всички които са около него.

40Защото така говори Господ: Ето, ще полети като орел, И ще разпростре крилата си над Моава.

41Градовете се превзеха, и твърделите се хванаха, И сърдцата на крепките Моавови ще бъдат В онзи ден като сърдце на жена в болезни на раждане.

42И Моав ще се изтреби да не е народ, Защото се превъзнесе против Господа.

43Страх, и ров, и сет ще има върх тебе, Жителю Моавов, говори Господ.

44Който избегне от страха ще падне в рова, И който излезе из рова ще се хване в сетта; Защото ще докарам върх него, върх Моава, Лятото на посещението им, говори Господ.

45Тези които бягаха от силата Застанаха под сянката на Есевон; Огън обаче излезе из Есевон, И пламик отсред Сион, И пояде Моавовия предел И темето на метежниците.

46Горко ти, Моаве! Людете Хамосови загинаха; Защото синовете ти се хванаха пленници, И дъщерите ти пленници.

47Но аз ще върна пленниците Моавови В последните дни, говори Господ. До тук съдбата Моавова.