Плач Еремиев 4 - Цариградски（BG1871）

1Как почерня златото! измени се най-чистото злато! Каменете на светилището се пръснаха по ъгловете на всичките пътища.

2Драгите синове на Сион, равноценните с чисто злато, Как се вмениха като пръстени съсъди, дело на грънчарска ръка!

3Още и зверовете подават съсци и кърмят чадата си; А дъщерята на людете ми се ожесточи като камилоптиците в пустиня.

4Езикът на сучещото залепна на небцето му от жажда: Децата поискаха хляб, и нема кой да им отреже.

5Които ядяха нежни ястия, лежат в пътищата загинали: Възпитаниците в багреница пригърнаха гноището.

6И наказанието за беззаконието на дъщерята на людете ми стана по-голямо от наказанието на греха на Содом, Който биде съсипан в едно мъгновение, без да са действували върх него человечески ръце.

7Благородните й бяха по-чисти от сняг, по-бели от мляко, По-червени на глед от рубини, - видът им като сапфир.

8Зракът им почерня повече от сажди: не се познават по пътищата: Кожата им залепна за костите им: изсъхнаха, станаха като дърво.

9По-благополучни бидоха умъртвените от меч, нежели умъртвените от глад; Защото тези изтаяват прободени от скъдост на произведения на ниви.

10Ръцете на милосердите жени свариха чадата си: Станаха им ястие в съкрушението на дъщерята на людете ми.

11Господ свърши яростта си, изля пламика на гнева си, И разпали огън в Сион който пояде основанията му.

12Не вярваха земните царе и всички които живееха по вселенната че щеше да влезе неприятел и враг в портите Ерусалимски.

13Това стана заради греховете на пророците му и заради беззаконията на свещениците му, Които проливаха кръвта на праведните всред него.

14Заскитаха се като слепи по пътищата, оскверниха се с кръвта Щото человеците не можеха да се допрат до дрехите им.

15Отстъпете, нечисти, викаха към тях: отстъпете, отстъпете, не се допирайте; А те бягаха и се скитаха; и говореше се между езичниците: Няма да пришелствуват вече с нас:

16Яростта Господня ги отлъчи, не ще вече да гледа на тях: Свещеническо лице не почетоха, старци не помилваха.

17До сега още очите ни запряха от да чакат суетната за нас помощ: Гледахме с ожидане към народ който не може да спасява.

18Пречакват дирите ни за да не ходим по стъгдите си: Приближи се свършъкът ни, дните ни се изпълниха, защото дойде свършъкът ни.

19Които ни гонеха станаха по-леки от орлите небесни: Гониха ни по горите, пречакваха ни в пустинята.

20Хвана се в техните ровове диханието на ноздрите ни, помазаникът Господен, Под сянката на когото говорехме че ще живеем между езичниците.

21Радвай се и весели се, дъщи Едомска която обитаваш в земята Уз: Още и до тебе ще дойде чашата: ще се опиеш, и ще се заголиш:

22Свърши се наказанието на беззаконието ти, дъщи Сионова: Няма вече да те прати в плен: Ще посети беззаконието ти, дъщи Едомска: ще открие съгрешенията ти.