Притчи 8 - Цариградски（BG1871）

1Не вика ли мъдростта? И не издава ли разумът гласа си?

2Стои тя по върха на високите места, над пътя, Всред пътеките.

3Възглашава при портите, въ входа въ града, Въ входа на вратата: -

4Към вас, человеци, викам, И гласът ми е към человеческите синове.

5Глупави, придобийте остроумие; И безумни, придобийте разумливо сърдце.

6Послушайте; защото ще говоря изящни неща, И устните ми ще произносят правото.

7Защото езикът ми ще говори истина; А нечестието е мерзост на устните ми.

8Всичките думи на устата ми са с правда; Няма в тях нищо лъстиво или строптиво.

9Те всички са ясни за оногоз който разумява, И прави за тези които намерват знание.

10Приимете учението ми, а не сребро, И знание овече нежели злато избрано;

11Защото мъдростта е по-добра от многоценни камене; И всичко желателно не се сравнява с нея.

12Аз мъдрост обитавам съ остроумието, И изнамервам знание на умни измишления.

13Страхът Господен е да мрази някой злото. Аз мразя високоумие, и гордост, И лукав път, и строптиви уста.

14Мой е съветът и правомислието; Аз съм разум: силата е моя.

15чрез мене царете царуват, И началниците узаконяват правда.

16чрез мене князовете началствуват, И големците, и всичките земни съдии.

17Аз обичам които ме обичат; И които ме търсят ще ме намерят.

18Богатството и славата са с мене, Изящният имот и правдата.

19Плодовете ми са по-добри от злато и от най-чисто злато, И приходите ми от избрано сребро.

20Ходя по пътя на правдата, Между пътеките на правосъдието,

21За да направя да наследят имот тези които ме обичат, И да напълня съкровищата им.

22Господ ме имаше в началото на пътя си, Преди делата си отдавна.

23От века бидох помазана, от начало, Преди създанието на земята.

24Родих се когато нямаше бездните, Когато нямаше източниците които изобилват с вода.

25Преди горите да се поставят, Преди хълмовете, аз бях родена,

26Като още не беше направил земята, нито полета, Нито върхове от пръстта на вселената.

27Когато готвеше небесата, аз бях там, Когато начертаваше кръг над лицето на бездната,

28Когато утвърждаваше облаците горе, Когато укрепяваше източниците на бездната,

29Когато полагаше закона си на морето Да не престъпят водите повелението му, Когато нареждаше основанията на земята,

30Тогаз бях при него и устроявах всичко; И аз му бях наслаждение всеки ден, И веселях се всякога пред него.

31Веселях се на обитаемата негова земя; И наслаждението ми беше с человеческите синове.

32Сега прочее, послушайте ме, о чада; И блажени са които пазят пътищата ми.

33Послушайте поучение и ставайте мъдри, И не отхвърляйте го.

34Блажен този человек който ме слуша, И бди всеки ден при моите двери, И очаква при стълповете на вратата ми.

35Защото който ме намери ще намери живот, И ще вземе благословение от Господа;

36А който съгреши против мене своята си душа онеправдава; Всички които ме мразят обичат смъртта.