Деяния 20 - Цариградски（BG1871）

1И след утихването на мълвата Павел призова учениците, прости се с тях, и излезе да иде в Македония.

2И като премина онези места та ги увеща с много думи, дойде в Елада.

3И като преседя там три месеца, понеже Юдеите се наговориха да му сторят зло на тръгването му за в Сирия, решено биде да се върне през Македония.

4И придружиха го до в Азия Сопатър Берянинът и от Солунците Аристарх и Секунд, и Гаий от Дервия, и Тимотей, а Азийците Тихик и Трофим.

5Те като бяха стигнали по-напред чакаха ни в Троада;

6а ние отплувахме от Филипи след дните на безквасните хлябове, и за пет дни дойдохме при тях в Троада, дето преседяхме седем дена.

7И в първия ден на седмицата, когато бяха събрани учениците за преломяването на хляба, Павел, понеже щеше на сутринта да тръгне, разговаряше се с тях; и простря словото до среднощ.

8И горяха свещи много в горницата дето бяха събрани.

9И едно момче на име Евтих, като седеше на прозореца, тежък сън го бе налегнал когато Павел се разговаряше надълго, и, обладано от съна, падна от третия кат долу; и дигнаха го мъртво.

10И слезе Павел и падна на него, и като го пригърна рече: Не се мълвете, защото душата му е в него.

11След това възлезе горе, преломи хляб та похапна, и приказва пак доволно до зори, и така тръгна.

12А момчето го доведоха живо, и много се утешиха.

13А ние влязохме по-напред в кораба и отплувахме в Асон, че от там щяхме да вземем Павла, понеже така бе поръчал като щеше да иде пеш.

14И когато се събра с нас в Асон, взехме го и дойдохме в Митилин.

15И от там като се отвезохме, на утрешния ден отплувахме срещу Хио, а на другия стигнахме в Самос; и като преседяхме в Трогилия, на следващия ден дойдохме в Милит.

16Защото Павел разсъди да замине Ефес, да не би да се забави в Азия; защото бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесетницата.

17А от Милит проводи в Ефес та повика презвитерите църковни.

18И когато дойдоха при него рече им: Вие знаете от първия ден от как стъпих в Азия как преминах всичкото време с вас,

19в служение на Господа с всяко смиреномъдрие, и с много сълзи и напасти които ми се случиха от злоумишленията на Юдеите;

20как се не посвених за нищо от полезните вам да ви го не кажа, и да ви не поуча и пред народа и по къщите,

21като проповядвах на Юдеи и на Елини покаяние пред Бога и вяра в Господа нашего Исуса Христа.

22И сега, ето, аз вързан духом отхождам в Ерусалим без да зная що има да ми се случи там,

23освен това що Дух Светий свидетелствува във всеки град и казва че вързвания и скърби ме очакват.

24Но не ме е грижа за нищо от това, нито ми е свиден животът ми, докле да изкарам пътя си с радост, и служението което приех от Господа Исуса да проповядвам евангелието на Божията благодат.

25И сега, ето, аз зная че няма вече да видите лицето ми вие всинца между които минах та проповядах царството Божие.

26За това, свидетелствувам ви на днешния ден че аз съм чист от кръвта на всички;

27защото не се посвених да ви не известя всичката воля Божия.

28И тъй, внимайте на себе си и всичкото стадо над което Дух Светий ви постави епископи, да пасете църквата на Господа Бога която със собствената си кръв той придоби.

29Защото аз знам това, че след моето отхождане ще да навлязат между вас върли вълци на които не ще да е свидно стадото.

30И от сами вас ще възстанат человеци които ще говорят развратно, за да отвлачат учениците след себе си.

31За това, бъдете будни, и помнете че три години деня и нощя не престанах от да поучавам със сълзи всекиго едного от вас.

32И нине, братие, препоръчам ви на Бога и на словото на неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследие между всичките осветени.

33На никого среброто или златото или дрехата не пожелах.

34И сами знаете че за моите потреби, и за потребите на онези които бяха с мене, тези мои ръце послужиха.

35Всякак ви показах че така трудеще се трябва да помагате на немощните, и да помните думите на Господа Исуса че той рече: По-блажено е да дава някой от колкото да взема.

36И това като рече коленичи и помоли се с всички тях.

37И всички плакаха много; и припаднаха на Павла на врата и го целуваха,

38оскърбени най-много за речта която каза, че няма да видят вече лицето му. И го изпроводиха до кораба.