Матей 13 - Цариградски（BG1871）

1В същия ден излезе Исус из къщи и седеше край морето.

2И събраха се до него народ много, така щото влезе та седна в ладия, а всичкият народ стоеше на брега.

3И говори им много с притчи и казваше: Ето, излезе сеятелът да сее;

4и когато сееше, едно падна край пътя; и дойдоха птиците, и озобаха го.

5А друго падна на каменити места, дето нямаше много пръст; и заскоро изникна, защото нямаше дълбина от земя;

6а като изгрея слънцето, припламна, и понеже нямаше корен, изсъхна.

7Друго пък падна в трънете, и порастоха трънете и заглушиха го.

8Друго падна на добрата земя, и даваше плод, едно сто, друго шестдесет, а друго тридесет.

9Който има уши да слуша нека слуша.

10И пристъпиха учениците и рекоха му: Защо им говориш с притчи?

11А той отвръща и рече им: Защото вам е дадено да познаете тайните на царството небесно, а тям не е дадено.

12Защото който има, ще му се даде, и ще му се преумножи, но който няма, и каквото има ще му се отнеме.

13За това им говоря с притчи, защото гледат и не видят, слушат и не чуят, нито разумяват.

14И изпълнява се на тях пророчеството Исаиево, което казва: С уши ще чуете и няма да разумеете; и с очи ще гледате, и няма да видите:

15Защото задебеля сърцето на този народ, и с ушите си тежко чуят, и очите си склопиха, да не би с очите си да видят и с ушите си да чуят, и със сърцето си да разумеят, и се обърнат, и аз ги изцеля.

16А вашите очи са блажени, защото гледат; и ушите ви, защото чуят.

17Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници пожелаха да видят което вие виждате, и не видяха, и да чуят което вие чуете, и не чуха.

18Вий прочее чуйте притчата на сеятеля.

19На всекиго, който слуша словото на царството и не го разумява, идва лукавият, и грабнува посеяното в сърцето му; той е посеяното край пътя.

20А на каменитите места посеяното, той е който слуша словото, и заскоро с радост го приема;

21корен обаче в себе си няма, но е привременно; и когато настане скръб или гонение за словото, тоз час се съблазнява.

22А в трънете посеяното, той е, който слуша словото, и грижите на този век, и измамата на богатството заглушава словото, и безплодно бива.

23А посеяното на добрата земя, той е който слуша словото и го разумява, който и дава плод, и прави, един сто, друг шестдесет, а друг тридесет.

24Друга притча им предложи и казваше: Уподоби се царството небесно на человек, който посея добро семе на нивата си;

25но като спяха человеците, дойде неприятелът му, и посея плевели между пшеницата, и си отиде.

26И когато изникна тревата и стори плод, тогаз се появиха и плевелите.

27А слугите на домакинът дойдоха и казаха му: Господине, не посея ли добро семе на нивата си? но от къде са се взели плевелите?

28А той им рече: Враждебник человек е направил това. А слугите му рекоха: Искаш ли прочее да идем да ги оплевим?

29А той рече: Не, да не би като плевите плевелите, да изтръгнете купно с тях и пшеницата.

30Оставете да растат наедно и двете до жетва; и във времето на жетвата ще река на жетварите: Съберете първом плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а пшеницата съберете в житницата ми.

31Друга притча им предложи и каза: Подобно е царство небесно на зърно синапово, което взе человек и посея го на нивата си;

32което наистина е по-малко от всичките семена; но когато порасте, най-голямо е от всичките злакове, и става дърво, така щото идат птиците небесни и превитават във вътвите му.

33Друга притча им каза: Подобно е царство небесно на квас който, като го взе жена, скри го в три мери брашно, докле вкисне всичкото.

34Всичко това изказа Исус с притчи на народа и без притчи не им говореше.

35за да се изпълни реченото от пророка, който казва: "Ще отворя в притчи устата си; ще изрека скритото от създание мира."

36Тогаз Исус остави народа и дойде в къщи. И пристъпиха при него учениците му и казваха: Изтълкувай ни притчата за плевелите на нивата.

37А той отговори и каза им: Сеятелът на доброто семе е Син человечески;

38нивата е светът; доброто семе, те са синовете на царството; а плевелите са синовете на лукаваго.

39враждебникът, който ги посея, дяволът е; жетвата е скончанието на века; а жетварите са ангелите.

40И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огъня, така ще бъде в скончанието на този век.

41Ще проводи Син человечески ангелите си, и ще съберат от царството негово всите съблазни, и ония които правят беззаконие;

42и ще ги хвърлят в пещта огнена; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

43Тогаз праведните ще просветнат както слънцето, в царството на Отца си. Който има уши да слуша нека слуша.

44Пак е подобно царство небесно на имане скрито в нива, което като го намери человек скри го, и от радостта си отхожда и продава все що има, и купува онази нива.

45Пак е подобно царство небесно на человек търговец който търсеше добри бисери;

46който като намери един многоценен бисер, отиде и продаде все що имаше, и купи го.

47Пак е подобно царство небесно на невод, който биде хвърлен в морето, и събра от всякакъв вид риби;

48който, като се напълни, извадиха го на брега, и седнаха та прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха вън.

49Така ще бъде в скончанието на века; ще излязат ангелите, и ще отлъчат лукавите из между праведните,

50и ще ги хвърлят в пещта огнена; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

51Казва им Исус: Разумяхте ли всичко това? Казват му: Ей, Господи.

52А той пак рече: За това всеки книжник, който се е учил за царство небесно, подобен е на человек домовит, който изважда из съкровището си ново и вехто.

53И когато свърши Исус тези притчи, тръгна си от там.

54И като дойде в отечеството си, учеше ги в съборището им, така щото чудеха се те и думаха: От къде на тогози тая премъдрост и тези сили?

55Не е ли той синът на дърводелеца? Майка му не се ли казва Мариам, и братята му Яков и Иосий, Симон и Юда?

56И сестрите му не са ли всичките при нас? От къде прочее на тогози всичко това?

57И съблазняваха се в него. А Исус им рече: Няма пророк без почест, освен в отечеството си и в домът си.

58И не стори там много сили заради неверството им.