1И след това приготви си Авесалом колесници и коне, и петдесет мъже за да тичат пред него.
2И ставаше Авесалом рано та стоеше при пътя на портата; и когато някой имаше някоя препирня та дохождаше при царя за съд, тогаз Авесалом го викаше при себе си и думаше: От кой си град? А той отговаряше: Слугата ти е от еди-кое племе на Израиля.
3И говореше му Авесалом: Виж, твоята работа е добра и права; но няма кой да те слуша от страна на царя.
4Говореше още Авесалом: Кой да ме опредеделеше съдия на таз земя, за да иде при мене всеки който има препирня или съд, та да го оправдавам!
5И когато някой се приближаваше за да му се поклони, простираше ръката си та го хващаше и го целуваше.
6И така правеше Авесалом на всекиго Израилянина който дохождаше при царя за съд; и подкрадваше Авесалом сърдцата на Израилевите мъже.
7И в свършъка на четиридесет години рече Авесалом на царя: Да ида, моля, за да изпълня в Хеврон обричането си което обрекох Господу;
8защото рабът ти обрече обричане когато обитаваше в Гесур, в Сирия, и казах: Ако ме върне наистина Господ в Ерусалим, тогаз ще послужа Господу.
9И рече му царят: Иди с мир. И стана та отиде в Хеврон.
10А Авесалом разпрати съгледатели по всичките Израилеви племена, и каза: Като чуете гласа на тръбата ще речете: Авесалом се възцари в Хеврон.
11И отидоха с Авесалома двесте мъже от Ерусалим, поканени; и отидоха с незлобие, и не знаеха нищо.
12И покани Авесалом Ахитофела Гилонеца, Давидовия съветник, от града му, от Гило, като приносяше жъртвите. И съзаклятието бе яко; и людете се умножаваха непрестанно при Авесалома.
13И дойде вестител при Давида и рече: Сърдцата на Израилевите мъже се обърнаха след Авесалома.
14И рече Давид на всичките си слуги които бяха с него в Ерусалим: Станете да бягаме, защото не ще можем да се упазим от лицето на Авесалома: побързайте да отидем, за да не ускори та ни стигне, и докара злото върх нас, и порази града с острото на ножа.
15И царските слуги рекоха на царя: Всичко що избере господарът ни царят, ето ние рабите ти.
16И излезе царят, и всичкият му дом след него. И остави царят десет жени наложници за да пазят дома.
17И излезе царят, и всичките люде след него, и застанаха на едно място далеч.
18И всичките му слуги вървяха близу до него; и всичките Херетци, и всичките Фелетци, и всичките Гетци, шестстотин мъже, които дойдоха след него от Гет, вървяха пред царя.
19Тогаз рече царят на Итая Гетеца: Защо идеш и ти си нас? върни се ти обитавай с царя, защото си чужденец и преселен от мястото си.
20Вчера дойде; и днес да те направя ли да се скиташ с нас? Ето, аз ще ида където мога: ти се върни, вземи още и братята си: милост и истина с тебе!
21А Итай отговори на царя и рече: Жив Господ, и жив господарят ми царят, дето и да е господарят ми царят, или в смърт или в живот, непременно там ще бъде и рабът ти.
22И рече Давид на Итая: Ела та премини. И премина Итай Гетецът, и всичките му мъже, и всичките деца що бяха с него.
23А всичкото място плачеше с голям глас; и преминаваха всичките люде, премина и царят потока Кедрон; и всичките люде преминаха през пътя на пустинята.
24И ето Садок, и с него всичките Левити които носеха ковчега на Божия завет; и поставиха Божия ковчег, и Авиатар приносяше жъртва доде свършиха всичките люде да преминват от града.
25И рече царят на Садока: Върни Божия ковчег в града: ако намеря благодат пред очите на Господа, ще ме направи да се върна и да видя него и обиталището му:
26ако ли рече така: Нямам благоволение в тебе, ето аз, нека ми направи каквото е угодно пред очите му.
27Рече царят още на Садока свещеника: Не си ли ти гледач? върни се в града с мир, ти и Ахимаас син ти, и Ионатан, синът Авиатаров, двамата ви синове с вас.
28Вижте, аз ще се забавя по полетата на пустинята доде дойде реч от вас за да ми извести.
29И тъй, Садок и Авиатар върнаха Божия ковчег в Ерусалим, и останаха там.
30А Давид възхождаше през възхода на маслинената гора, възхождаше и плачеше, и имаше главата си покрита, и вървеше бос; и всичките люде що бяха с него имаха всеки главата си покрита, и възлазяха и плачеха.
31И известиха Давиду и рекоха: Ахитофел е между съзаклятниците с Авесалома. И рече Давид: Господи, моля ти се, осуети съвета на Ахитофела.
32И когато дойде Давид на върха на гората, дето се поклони Богу, ето, посрещна го Хусай Архиецът, и имаше раздрана дрехата си и пръст на главата си.
33И Давид му рече: Ако минеш с мене та ще ми бъдеш товар.
34Ако ли се върнеш в града та речеш на Авесалома: Царю, ще ти бъда раб; както бях раб на баща ти до сега, така ще бъда на тебе раб, тогаз можеш заради мене да превърнеш съвета на Ахитофела.
35И не са ли там с тебе Садок и Авиатар свещениците? всичко прочее каквото би чул от дома на царя ще известиш на Садока и Авиатара свещениците.
36Ето там с тях двамата им синове, Ахимаас Садоков и Ионатан Авиатаров; и чрез тях ще ми изпращате всичко каквото чуете.
37И като влезе в града Хусай Давидовий приятел, Авесалом влезе в Ерусалим.
Who We AreWhat We EelieveWhat We Do
2025 by iamachristian.org,Inc All rights reserved.