Битие 26 - Цариградски（BG1871）

1И стана глад на земята, освен първия глад който стана в Авраамовите дни. И отиде Исаак при Авимелеха, Филистимския цар в Герар.

2И яви му се Господ и рече: Не слязвай в Египет: живей в земята която ще ти река:

3остани като пришлец в таз земя; и аз ще бъда с тебе, и ще те благословя, защото на тебе и на потомството ти ще дам всички тези места; и ще изпълня клетвата с която се заклех Аврааму отцу твоему;

4и ще умножа потомството ти като небесните звезди, и ще дам на потомството ти всички тези места; и ще се благословят в твоето семе всичките земни народи;

5понеже Авраам послуша гласа ми, и упази завещанията ми, заповедите ми, повеленията ми, и законите ми.

6И живееше Исаак в Герар.

7И жителите на това място попитаха за жена му; и рече: Сестра ми е; защото се убоя да рече: Жена ми е; и думаше: Да ме не убият местните жители за Ревека; понеже бе красна на глед.

8И като преседя там много дни, Авимелех Филистимският цар погледна от прозореца и видя, и, ето, Исаак играеше с жена си Ревека.

9И викна Авимелех Исаака и рече: Ето, наистина тя ти е жена; а как си рекъл ти: Сестра ми е? И рече му Исаак: Защото рекох да не умра поради нея.

10И рече Авимелех: Що е това което си сторил нам? Без малко щеше да лежи някой от людете с жена ти, и щеше да нанесеш върху нас престъпление.

11И заповяда Авимелех на всичките люде и рече: Който докачи тогоз человека или жена му непременно ще се умъртви.

12И посея Исаак в онази земя, и събра през онова лято стократно; и благослови го Господ.

13И увеличаваше се този человек, и напредваше да става велик, додето стана твърде велик.

14И придоби овци, и говеда, и раби много; а Филистимците му завидяха.

15И всичките кладенци които бяха изкопали рабите бащини му в дните на баща му Авраама, затулиха ги Филистимците, и напълниха ги с пръст.

16И рече Авимелех Исааку: Иди си от нас, защото ти стана много по-силен от нас.

17И отиде от там Исаак, и постави шатрите си в Герарския дол, и живееше там.

18И изкопа изново Исаак водните кладенци които бяха изкопани в дните на баща му Авраама, а Филистимците бяха ги затулили след Авраамовата смърт; и нарече ги по имената с които баща му беше ги нарекъл.

19И изкопаха Исааковите раби в дола, и намериха там кладенец на жива вода.

20И препираха се Герарските пастири с Исааковите пастири и думаха: Наша е водата; и нарече Исаак кладенеца Есек, защото се препираха с него.

21И изкопаха друг кладенец, и препираха се и за него, за това го нарече Ситна.

22И премести се от там и изкопа друг кладенец, и за него не се препираха, и нарече го Роовот и думаше: Защото сега ни разпространи Господ, и ще се наплодим на тази земя.

23И от там възлезе на Вирсавее.

24И яви му се Господ през оназ нощ и рече: Аз съм Бог на отца ти Авраама: не бой се, защото аз съм с тебе, и ще те благословя, и ще умножа твоето семе, заради Авраама раба моего.

25И съгради там олтар, и призова името Господне, и разпростре там шатъра си; и изкопаха там Исааковите раби кладенец.

26Тогаз Авимелех дойде при него от Герар, и Охозат приятелят му, и Фихол военачалникът му.

27И рече им Исаак: Защо дойдохте при мене, като ме възненавидяхте вие, и изпъдихте ме от вас си?

28И те рекоха: Видяхме явно че Господ е с тебе, и рекохме: Да бъде сега клетва между нас, между нас и тебе, и да направим договор с тебе

29че няма да ни сториш зло, както ние не те докачихме, и както само добро сме ти правили, и те изпратихме с миром: сега ти си благословен от Господа.

30И направи им пир; и ядоха и пиха.

31И станаха на утринта и заклеха се един на друг: тогаз Исаак ги изпроводи, и отидоха си от него с миром.

32И в истия ден дойдоха Исааковите раби и му известиха за кладенеца който изкопаха, и рекоха му: Намерихме вода.

33И нарече го Савее; затова е името на града Вирсавее до днес.

34А Исав беше на четиридесет години когато взе за жена Юдита дъщерята на Веири Хетееца, и Васемата дъщерята на Елона Хетееца.

35И те бяха горест на душата на Исаака и Ревека.