Деяния 10 - Цариградски（BG1871）

1Имаше пак някой си человек в Кесария на име Корнилий, стотник от полкът нарицаемия Италийски,

2благочестив и богобоязлив с всичкия си дом; и раздаваше много милостини на народа, и молеше се Богу непрестанно.

3Около деветия час на деня той във видение видя ясно ангел Божий който влезе при него и рече му: Корнилие!

4А той погледна на него, и уплашен рече: Що е, Господи? И ангелът му рече: Твоите молитви и твоите милостини възлязоха на помен пред Бога.

5И сега проводи человеци в Иопия, и призови Симона който се нарича Петър.

6Той е гост у някого си Симона усмаря на когото къщата е край морето: той ще ти каже що трябва да правиш.

7И като си отиде ангелът който говореше Корнилию, той повика двамина от слугите си и един благочестив войн от тези които се намерваха всякога при него;

8и разказа им всичко, и проводи ги в Иопия.

9А на утринта, когато те пътуваха и наближаваха града, часа къде шест, Петър възлезе на къщата от горе да се помоли.

10И беше огладнял и искаше да яде; а те още като приготвяха, той дойде в изстъпление,

11и вижда небето отворено и съсъд като голяма плащаница, вързана за четирите края, че слязваше над него и спущаше се към земята.

12В него имаше всякакви четвероноги земни, и зверове, и гадове, и птици небесни.

13И дойде му глас: Стани, Петре, заколи и яж.

14А Петър рече: Никак, Господи; защото никога не съм ял нищо мръсно или нечисто.

15И пак втори път му дойде глас: Което е Бог очистил, ти за мръсно го не считай.

16И това стана три пъти; и пак се вдигна съсъдът на небето.

17И като се недоумяваше Петър в себе си що знаменуваше това видение което видя, ето, проводените от Корнилия человеци, като бяха изпитали Симоновата къща, застанаха на вратата,

18и повикаха та питаха: Тука ли е гост Симон нарицаемий Петър?

19И когато още Петър размишляваше за видението, рече му Духът: Ето, трима человеци те търсят;

20но стани и слез та иди с тях и никак се не съмнявай, защото аз ги съм проводил.

21И като слезе Петър при человеците проводените до него от Корнилия, рече: Ето, аз съм когото търсите: за коя причина дойдохте?

22А те рекоха: Корнилий стотник, человек праведен и богобоязлив, и свидетелстуван от всичкия народ Юдейски, прие заповед от Бога чрез един свет ангел да те призове у дома си и да чуе думи от тебе.

23Тогава ги покани вътре и угости ги. И на утринта Петър излезе с тях; а с него отидоха и някои от братята които бяха в Иопия.

24И на другият ден влязоха в Кесария; а Корнилий ги очакваше, като бе свикал роднините си и ближните си приятели.

25И когато влязваше Петър, Корнилия го посрещна, и падна на нозете му и поклони се.

26А Петър го дигна и рече: Стани; и сам аз съм человек.

27И като се разговаряше с него, влезе и намери мнозина събрани.

28И рече им: Вие знаете че не е простено на человек Юдеянин да има сношение или да се сближава с иноплеменник; Бог обаче ми показа да не казвам ни на едного человека мръсен или нечист.

29За това, и като ме повикахте дойдох без противоречие; и тъй, питам ви за коя причина ме призовахте?

30И Корнилий рече: Преди четири дена, до този час държах пост, и часа по девет като се молех Богу в къщата си, ето, застана пред мене человек в светло облекло.

31И казва: Корнилие, послушана биде твоята молитва, и твоите милостини поменаха се пред Бога;

32и тъй проводи в Иопия, и призови Симона който се нарича Петър: той е гост в дома на Симона усмаря при морето; и той като дойде ще ти говори.

33И на часа проводих до тебе; и ти добре си сторил че си дошел. Сега прочее ние всинца предстоим пред Бога да чуем все що ти е заповядано от Бога.

34А Петър отвори уста и рече: Наистина разбирам че Бог не гледа на лице;

35но във всеки народ онзи който му се бои и действа правда приятен му е.

36Словото което проводи на синовете Израилеви та им благовествуваше мир чрез Исуса Христа, (той е Господ на всички,)

37това слово вие знаете, което стана по всичка Юдея като начна от Галилея, след кръщението което проповяда Иоан,

38как помаза Бог с Дух Свет и със сила Исуса от Назарет, който обхождаше, правеше благодеяния, и изцеляваше всичките насилвани от дявола; защото Бог беше с него.

39И ние сме свидетели на всичко що стори той в Юдейската земя и в Ерусалим; когото убиха като го повесиха на дърво.

40Него Бог възкреси в третия ден, и показа го явно,

41не на всичкия народ, но на нас предопределените от Бога свидетели, които ядохме и пихме с него наедно, след като възкръсна из мъртвите.

42И повеле ни да проповядваме на народа, и да засвидетелствуваме че той е определеният от Бога Съдник на живите и мъртвите.

43Всичките пророци свидетелствуват за него че всеки който повярва в него, чрез неговото име ще приеме прощение на гряховете си.

44И когато още говореше Петър тези думи, слезе Дух Светий на всички които слушаха словото.

45И смаяха се верните що бяха от обрязаните които бяха дошли с Петра, че дарът на Светаго Духа се изля и на езичниците;

46защото ги чуеха да говорят езици, и да величаят Бога.

47Тогаз отговори Петър: Може ли някой да възбрани водата да се не кръстят и тези които приеха Духа Светаго както и ние?

48И заповяда да се кръстят в името Господне. Тогаз му се примолиха да преседи няколко дена у тях.