Откровение 14 - Библия, нов превод от оригиналните езици（CBT）

Песента на изкупените 144 000 души

1 .

Три ангела възвестяват съд

6 напои всички народи със силното вино на блудството си.“

9 Отк. 13:16 И още един ангел ги последва, като извика с висок глас: „Който се поклони на звяра и на изображението му и бъде белязан със знак на челото си или на ръката си,

10Бит. 19:24; Пс. 11:6; 75:9; Ис. 51:17,22; Йер. 25:15; Йез. 38:22; Отк. 16:19; 19:15той ще пие от виното на Божията ярост, вино неразводнено, налято в чашата на гнева Му, и ще бъде измъчван с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнеца.

11Ис. 34:10; Отк. 19:3Димът от мъчението им ще се издига за вечни времена и няма да имат покой ни денем, ни нощем онези, които се покланят на звяра и на изображението му и които бъдат белязани със знака на името му.“

12Отк. 13:10Тук е необходимо търпението на вярващите, на тези, които спазват Божиите заповеди и вярата в Иисус.

13И чух глас от небето да ми казва: „Напиши: „Блажени са мъртвите, които отсега умират в името на Господа. Да – казва Духът, – нека те починат от усиления си труд, защото делата им ги следват“.“

Земята е узряла за съд

14 Дан. 7:13 И видях – ето светъл облак, и Седналият на облака беше подобен на Сина човешки; на главата Си имаше златен венец, а в ръката Си – остър сърп.

15Мт. 13:39

Йер. 51:33; Йоил 4:13И друг ангел излезе от храма и извика с висок глас на Онзи, Който седеше на облака: „Изпрати сърпа Си и пожъни, защото е дошъл часът за жътва – земната жътва е узряла.“

16Тогава Седналият на облака хвърли сърпа Си на земята и земята беше пожъната.

17И друг ангел излезе от храма, който е на небето. Той също носеше остър сърп.

18Отк. 6:9-10; 8:3-5И друг ангел излезе от мястото на жертвеника. Той имаше власт над огъня и със силен глас извика към онзи, който държеше острия сърп: „Изпрати острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му узря.“

19Ис. 63:2-3; Йоил 4:13; Отк. 19:15Ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе и хвърли гроздето в големия жлеб на Божия гняв.

20Жлебът беше утъпкан вън от града и кръв потече от жлеба, като стигна чак до юздите на конете, на хиляда и шестстотин стадия.