Сирах 34 - Библия, нов превод от оригиналните езици（CBT）

Измамността на сънищата и страхът от Бога

1Празните и измамни надежди са присъщи на безразсъдния човек, а съновиденията окриляват неразумните.

2Вярващият в сънища е като онзи, който иска да хване сянката или тича след вятъра.

3Видението насън е също като огледалния образ на лицето.

4Йов 14:4От нечисто какво чисто може да излезе? И от лъжа може ли да излезе истина?

5Екл. 5:6Гадания, предсказания, сънища – това са празни работи, но сърцето се изпълва с мечти като у родилка.

6Ако те не са изпратени от Всевишния за предупреждение, не ги взимай присърце.

7Сънищата са вкарали мнозина в заблуда и надеждите им в тях са останали измамени.

8Законът се изпълнява без измама, а мъдростта добива съвършенство чрез устата на верните.

9Който е странствал, знае много, и който е натрупал опит, говори разумни неща.

10Онзи, на когото липсва жизнен опит, знае малко, който е странствал, се е обогатил с умения.

11Много видях в своето странстване и зная повече от това, което мога да изкажа с думи.

122 Кор. 11:26Много пъти бях в смъртна опасност и благодарение на тези знания се спасявах.

13Пс. 112:7-8Духът на онези, които имат страхопочитание пред Господа, ще живее, защото тяхната надежда е в Онзи, Който ги спасява.

14Който изпитва страхопочитание към Господа, от нищо няма да се уплаши и няма да загуби смелост, защото Той е неговата надежда.

15Пр. 21:27Блажен е онзи, който има страхопочитание пред Господа. На Него се е доверил и Той е негова опора!

16Пс. 33:18; 34:16; Ис. 4:6; Сир. 15:19Очите на Господа са обърнати към онези, които Го обичат. Той е здрав щит и силна опора, закрила от пек и закрила от жега по пладне, защита при препъване и подкрепа при падение.

17Той възвисява душата, озарява очите, дава изцеление в живота и благословия.

Молитва и жертвоприношение

18Който принася жертва от несправедлива печалба, приношението му е подигравка и даровете на престъпилите закона са неприемливи за Господа.

19Всевишният не проявява благосклонност към приношенията на нечестивите и не прощава греховете им заради много жертвоприношения.

20Който принася жертви от имота на сиромаси, все едно принася в жертва син пред баща му.

21Оскъдният хляб е живот за сиромасите; който го отнема, е убиец.

22Лев. 19:13; Вт. 24:14-15; Йер. 22:13Погубва ближния си онзи, който му отнема прехраната, и пролива кръв онзи, който лишава наемен работник от заплата.

23Когато един гради, а друг разваля, каква полза ще имат те за себе си освен умората?

24Когато един се моли, а друг проклина, в чий глас ще се вслуша Господ?

25Чис. 19:11-19Ако някой, осквернен от мъртъв, се измие, но пак се докосне до него, каква полза от умиването му?

26Така и човек, който пости за греховете си, но пак отива да върши същото – кой ще чуе молитвата му и каква полза от такова смирение?