1Когато си дойдох у дома и жена ми и синът ми Товия бяха отново върнати при мене на Петдесетница, светата седмица на седмиците, поднесоха ми богат обяд и аз седнах на трапезата.
2Като видях многото ястия, казах на сина си: „Иди и ако намериш в недоимък някого от нашите братя, останал верен на Господа, доведи го! Аз ще те почакам.“
3Той се върна и рече: „Татко, един от нашите сънародници е захвърлен, удушен на площада.“
4Тогава аз още преди да започна да ям, бързо излязох и до залез слънце го прибрах в едно жилище.
5Като се върнах, измих се и ядох хляба си, обзет от тъга.
6Ам. 8:10Тогава си спомних думите на пророка Амос: „Празниците ви ще се превърнат в скръб и всяко веселие – в сълзи.“
7И заплаках.
А щом слънцето залезе, отидох, изкопах гроб и погребах мъртвия.
8Тов. 1:19Съседите ми наоколо се присмиваха и говореха: „Никак не го е страх, че ще бъде убит за тази работа. Веднъж вече трябваше да бяга, а ето пак погребва мъртви!“
9След като го погребах, върнах се същата нощ и понеже бях нечист, легнах да спя до стената на двора, без да покрия лицето си.
10Мк. 5:26Но не бях забелязал, че на стената има врабчета. И когато отворих очи, пресни изпражнения от врабчетата попаднаха върху тях и в очите ми се появиха бели петна. И отидох при лекари, но те не ми помогнаха. За прехраната ми се грижеше Ахиахар, преди да замине в Елимаида.
Обидата към благочестивия Товит11А жена ми Ана предеше вкъщи вълна
12и я даваше на търговци. Те пък ѝ плащаха, а веднъж към заплатата ѝ дадоха козле.
13Когато се върна и козлето заврещя, аз я попитах: „Откъде е това козле, да не би да е откраднато? Върни го на когото е, защото не е позволено да се яде крадено!“
14Йов 2:9Тя отвърна: „Подариха ми го към заплатата.“ Аз не ѝ повярвах и, почервенял от гняв, настоявах да го върне на когото е. Но тя ми възрази: „А какво спечели ти с твоето милосърдие и праведност? Вижда се какво ти донесоха!“
Who We AreWhat We EelieveWhat We Do
2025 by iamachristian.org,Inc All rights reserved.
