1В това време Товит, неговият баща, отброяваше всеки един от дните. И когато времето, отредено за пътуването им, изтече, а двамата все още не се завръщаха,
2той рече: „Дали не ги е сполетяло нещо или пък Гаваил е умрял и няма кой да им даде среброто?“
3И много се натъжи.
4А жена му каза: „Синът ни е загинал, затова не се завръща!“ И започна да го оплаква:
5„Защо те пуснах, сине, светлина за моите очи!“
6Тогава Товит се обърна към нея: „Мълчи, не се безпокой! Той е жив и здрав!“
7 А Една рече на Товия: „Скъпи синко, Небесният Бог да те пази по пътя към дома, а мене да дари да видя децата ти от Сара, моята дъщеря! Това ще е моята радост пред Господа! Ето давам ти дъщеря си, за да я закриляш, недей я огорчава!“
14След това Товия си тръгна с възхвала към Бога заради щастливото си пътуване и благослови Рагуил и жена му Една.
Who We AreWhat We EelieveWhat We Do
2025 by iamachristian.org,Inc All rights reserved.
