Марк 4 - Библия, нов превод от оригиналните езици（CBT）

Иисус Христос говори на народа с притчи Мт. 13:1-3; Лк. 8:4

1 Мт. 13:1-23; Лк. 8:4-15 Мк. 3:9; Лк. 5:1-3 Иисус пак започна да поучава край езерото и около Него се събра много народ. Затова Той влезе и седна в една лодка в езерото, а целият народ беше на брега на езерото.

2Той ги поучаваше за много неща с притчи и в учението Си им казваше:

Притчата за сеяча Мт. 13:3-23; Лк. 8:5-15

3„Слушайте! Ето излезе сеяч да сее.

4И случи се, когато сееше, едни семена паднаха край пътя. Но долетяха птици и ги изкълваха.

5Други паднаха на каменисто място, където нямаше много пръст. Те скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока.

6Як. 1:11А когато слънцето изгря, те прегоряха и изсъхнаха, понеже нямаха корен.

7Йер. 4:3Други паднаха между тръни и тръните израснаха, заглушиха ги и те не дадоха плод.

8А други паднаха на добра почва и дадоха плод, който поникна и порасна, и родиха: едно зърно – тридесет, друго – шестдесет, а трето – сто.“

9Отк. 2:7И рече: „Който има уши да слуша, нека слуша!“

10А когато народът се разотиде, хората около Него и дванадесетте Го попитаха за смисъла на притчата.

11Той им отговори: „На вас е дадено да узнаете тайната на Божието царство, а на онези отвън всичко се дава в притчи,

12Ис. 6:9-10; Мк. 8:18така че с очи да гледат и да не виждат, с уши да слушат и да не разбират, за да не би да се обърнат и да им се простят греховете.“

13 Мк. 8:21 Тогава им каза: „Тази притча вие не разбирате. А как тогава ще разберете всички притчи?

14Сеячът сее словото.

15Семената, попаднали край пътя, са онези, у които словото се сее; но щом като го чуят, Сатаната идва веднага и задига посятото в сърцата им слово.

16Подобно и посетите на каменисто място са тези, които, щом като чуят словото, веднага с радост го приемат,

172 Сол. 1:4но нямат у себе си корен и са непостоянни; после, щом настъпят притеснение или гонение заради словото, веднага отпадат.

18А посетите между тръни са тези, които слушат словото,

19но светските грижи, измамното богатство и други желания заглушават словото и то не дава плод.

20А посетите на добра почва са онези, които слушат словото и го приемат, като принасят плод: един дава тридесет, друг – шестдесет, и трети – сто.“

Светилото и светилникът Лк. 8:16-18

21 Лк. 8:16-18 Мт. 5:15; Лк. 11:33 И рече им: „Взема ли се светило, за да се постави под крина или под одър? Не е ли, за да се постави на светилника?

22Мт. 10:26; Лк. 12:2Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно, и нищо скрито, което да не излезе наяве.

23Ако някой има уши да слуша, нека слуша!“

24Мт. 7:2; Лк. 6:38Тогава им каза: „Обърнете внимание какво слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще се прибави на вас, които слушате.

25Мт. 13:12; 25:29; Лк. 19:26Понеже, който има, ще му се даде, а който няма, ще му се отнеме и това, което има.“

Посятото израства само

26И рече: „Божието царство може да се оприличи на човек, който посява семе в земята,

27спи и става, нощем и денем, а семето никне и расте, без той да знае,

28защото земята сама ражда първо злак, после клас, след това пълно зърно в класа.

29Йоил 4:13А когато плодът узрее, веднага хваща сърпа, защото е настъпила жетвата.“

Притча за синаповото зърно Мт. 13:31-32,34-35; Лк. 13:18-19

30 Мт. 13:31-35; Лк. 13:18-19 Ис. 40:18 И каза: „На какво да оприличим Божието царство или с каква притча да го представим?

31Мт. 17:20; Лк. 17:6То е като синапово зърно, което, когато се посее в земята, е най-малко от всички семена по земята.

32Пс. 104:12; Йез. 17:23; 31:6; Дан. 4:9,18Но щом се посее, то пониква и става по-голямо от всички градински растения, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да свият гнездо птици.“

33И с много такива притчи им проповядваше словото според способността им да слушат.

34И без притчи не им говореше, а на учениците Си разясняваше насаме всичко.

Укротяване на бурята Мт. 8:23-27; Лк. 8:22-25

35 Мт. 8:18,23-27; Лк. 8:22-25 В онзи ден, когато се свечери, Иисус им каза: „Да отидем на отсрещния бряг.“

36И като разпуснаха народа, учениците Го взеха със себе си, както беше в лодката. Имаше и други лодки с Него.

37Тогава се разрази голяма буря и вълните заливаха лодката, така че тя вече се пълнеше.

38А Иисус беше заспал при кърмата на възглавница. Те Го събудиха и Му казаха: „Учителю, не те ли е грижа, че загиваме?“

39Пс. 65:8; 106:9; 107:23-32А Той, като стана, забрани на вятъра и каза на езерото: „Млъкни, утихни!“ И вятърът утихна и настъпи пълно затишие.

40Тогава им рече: „Защо се страхувате? Нямате ли вяра?“

41И ги обзе голям страх и казваха помежду си: „Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?“