Римляни 5 - Библия, нов превод от оригиналните езици（CBT）

Мирът с Бога – основа за надеждата

1И тъй, оправдани чрез вяра, ние имаме мир с Бога чрез нашия Господ Иисус Христос.

2Чрез Него с вяра получихме и достъп до тази благодат, в която живеем, и се гордеем с надежда за участие в Божията слава.

3Як. 1:2-4; 1 Пет. 4:13-14Не само това, но се гордеем и със страданията, понеже знаем, че страданието поражда търпение,

4търпението – опитност, опитността – надежда,

5Деян. 2:17а надеждата не води към разочарование, защото Божията любов се изля в нашите сърца чрез Светия Дух, Който ни бе даден.

61 Пет. 3:18Още когато бяхме немощни, Христос умря в определеното време за нас – нечестивите.

7Заради праведен човек едва ли ще умре някой; заради добър човек може би някой и да се реши да умре.

8Рим. 3:25-26; 8:32Бог обаче доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни.

91 Сол. 1:10Затова много повече сега, след като сме оправдани с кръвта Му, ще се спасим чрез Него от Божия гняв.

102 Кор. 5:18; Кол. 1:21-22И ако чрез смъртта на Сина Му настъпи помирение между Бога и нас, макар и да Му бяхме врагове, то още повече Неговият живот ще ни донесе спасение, след като сме се помирили!

11Но не само това – ние дори се гордеем с Бога чрез нашия Господ Иисус Христос, чрез Когото получихме сега помирение.

Адам и Иисус Христос

12 Бит. 3:2-7; Рим. 3:23 Затова както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха – смъртта, така и смъртта премина във всички хора, понеже чрез един човек всички станаха грешни.

13Рим. 4:15; 7:8В света имаше грях и преди закона, но когато закона го няма, за грях не се приема.

141 Кор. 15:45Въпреки това смъртта царуваше от Адам до Мойсей и над онези, които не бяха извършили грях така, както Адам престъпи Божията заповед, а той е като образ на Този, Който щеше да дойде.

151 Кор. 15:21-22Божият дар обаче не е като прегрешението. Защото ако прегрешението на един стана причина за смъртта на мнозина, то много повече Божията благодат и дарът на благодатта, която е у Единия Човек – Иисус Христос, се изляха преизобилно върху множество хора.

16Така че дарът не може да се сравни с осъждането, породено от греха на един човек; защото съденето за едно прегрешение води към осъждане, а дарът – от много прегрешения към оправдаване.

17И ако поради прегрешението на един смъртта се възцари чрез него, единия, то много повече онези, които приемат изобилно благодатта и дара на оправдаването, ще царуват в живота чрез Единия Иисус Христос.

18И тъй, както чрез прегрешението на един дойде осъждане на всички хора, така и чрез праведното дело на Един дойде оправдаване за живот на всички хора.

19Защото както чрез непослушанието на един човек мнозина станаха грешни, така и чрез послушанието на Един мнозина ще станат праведни.

20Рим. 4:15Законът бе привнесен, за да се умножи прегрешението. Където пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие,

21та както грехът царуваше, причинявайки смърт, така и благодатта да се възцари, дарявайки оправдаване за вечен живот чрез Иисус Христос, нашия Господ.