1В отговор Йов каза:
2„Такива приказки съм слушал премного. Тягостни утешители сте всички вие!
3Ще имат ли край вятърничавите думи? Или какво те подбужда така да отговаряш?
4Пс. 22:8; 109:25И аз можех да говоря също като вас, ако вие бяхте на мое място; бих ви говорил красиви думи и бих поклащал глава против вас;
5бих ви подкрепял с езика си и движението на устните си не бих сдържал.
6Говоря ли, болката ми не се уталожва; млъкна ли, тя не отминава.
7Да, накрая Той ме изтощи. Ти съсипа цялото ми семейство.
8Ти ме изтощи. Моето страдание свидетелства и се издига против мене; в лицето ми говорят против мене.
9Гневът Му ме изтезава и враждува против мене, скърца със зъбите си против мене като мой неприятел; заостря поглед върху мене.
10Раззинали са уста против мене; с ругатни ме удрят по бузите; всички заедно са се сплотили против мене.
11Бог ме предаде на несправедливия и ме хвърли в ръцете на нечестиви.
12Бях спокоен, но Той ме разтърси; хвана ме за шията, разби ме на късове и ме постави за прицел на Себе Си.
13Обсипаха ме стрелите Му; Той разсече моите вътрешности безпощадно, проля на земята жлъчката ми,
14нанася в тялото ми рана до рана, нахвърля се върху мене като могъщ воин.
15Вретище съших върху кожата си и в прах скрих своя рог.
16Почервеня от плач лицето ми и мрачна сянка има върху клепките ми,
17макар че ръцете ми са далеч от насилие и молитвата ми е чиста.
18Земя! Не покривай кръвта ми, за да не престане моят плачевен вик.
19И сега, ето на небесата е моят Свидетел, Свидетелят ми е във висините!
20Моите приятели са тези, които ми се присмиват. Окото ми пролива сълзи към Бога.
21О, да можеше човек да влиза в спор с Бога, както човек със своя приятел.
22Йов 10:20-22Защото малко години ми остават и аз заминавам на път, откъдето връщане няма.
Who We AreWhat We EelieveWhat We Do
2025 by iamachristian.org,Inc All rights reserved.
