Премъдрост на Соломон 18 - Библия, нов превод от оригиналните езици（CBT）

1 Изх. 10:23 За Твоите праведни обаче грееше ярка светлина; онези чуваха гласовете им, но макар и да не виждаха лицата им, наричаха ги блажени, защото не изпитваха страдания.

2А за това, че не им отмъщаваха за сторените неправди, те благодаряха и искаха прошка за предишната си враждебност.

3 Изх. 13:21; Пс. 121:6; Прем. 10:17 Вместо мрак Ти даде на Своите горящ огнен стълб за водач по незнайния път и благосклонно слънце за славното им странстване.

4Прем. 11:16А враговете Ти заслужено бяха лишени от светлина и затворени в мрак, защото и те държаха затворени Твоите синове, чрез които щеше да бъде дадена на света нетленната светлина на Закона.

5 Изх. 1:22-2:10; 12:29; 14:23-28 Когато решиха да избият децата на праведните, макар и да спасиха едно подхвърлено момче, за наказание Ти им отне множество деца, а самите тях всички погуби в буйната вода.

6Изх. 11:4-7На нашите предци бе предизвестено за онази нощ, за да бъдат спокойни, след като добре знаят на какви клетвени обещания са се доверили.

7И Твоят народ очакваше както спасението на праведните, така и гибелта на враговете,

8защото с каквото наказваше враговете, с това същото възвеличи нас, които Ти бе призовал.

9Благочестивите деца на добрите извършваха незабелязано жертвоприношението, като единодушно приеха божествен закон праведните да участват еднакво и в благата, и в опасностите и още оттогава пееха хвалебните песни на предците.

10Изх. 12:30А от противната страна отекваха нестройният вик на враговете и воплите над оплакваните деца.

11С една и съща присъда бяха наказани и робът, и господарят. Еднакво страдаха и обикновеният човек, и царят –

12Чис. 33:4всички имаха безброй мъртъвци от еднаква смърт. Живите не стигаха, за да ги погребат, защото в един миг бе погубено най-достойното им поколение.

13Изх. 4:22-23; Вт. 1:31; Ос. 11:1И онези, които заради вълшебствата не вярваха в нищо, при гибелта на първородните си синове признаха, че този народ е син на Бога.

14Когато дълбоко мълчание обгръщаше всичко и нощта бе достигнала до средата на своя ход,

15Изх. 12:29; Отк. 19:11-13Твоята всесилна дума слезе като страшен воин от небето от царствените Ти престоли сред обречената на гибел земя.

16Отк. 19:15Тя носеше остър меч – Твоята неотменима заповед, и като се изправи, изпълни всичко със смърт. Стъпила върху земята, тя докосваше небето.

17Йов 4:13-15Внезапно ужасни видения смутиха съня им и ги връхлетяха ненадейни страхове.

18Тогава, поразени – един тук, друг там, полуживи, те разкриваха причината за своята смърт.

19Защото сънищата, които бяха ги смутили, им предсказаха това, за да не загинат, без да знаят защо търпят страдания.

20 Чис. 17:1-15 1 Кор. 10:8 Смъртното изпитание не отмина и праведните и много от тях загинаха в пустинята. Но този гняв не трая дълго,

21Изх. 32:11-13защото един безукорен мъж побърза да ги защити с оръжията на своето служение – молитва и кадене за умилостивяване. Той въстана против гнева и сложи край на бедствието, като показа с това, че е Твой слуга.

22Той надви яростта не с телесна мощ, нито със силата на оръжието, а покори със слово Онзи, Който отрежда наказание, като припомни клетвените обещания и завети на предците.

23И когато мъртвите лежаха вече на купове един върху друг, той застана по средата, спря гнева и пресече пътя му към живите.

24Изх. 28:1-40Върху дългата му до земята дреха бе изобразен целият свят, върху четирите реда скъпоценни камъни стояха славните имена на предците, а Твоето величие – върху диадемата на главата му.

25Пред това отстъпи унищожителят и от това се уплаши. Защото този гняв бе достатъчно изпитание.