Йов 3 - Библия, нов превод от оригиналните езици（CBT）

Диалози между Йов и тримата му приятели(3:1-31:40)Монолог на Йов – голямата скръб на невинно страдащия

1 Йер. 20:14-18 Сир. 23:14 След това Йов отвори уста и прокълна деня на раждането си.

2Йов заговори с думите:

3„Да бъде заличен денят, в който съм роден, и нощта, в която рекоха: „Зачена се момче!“

4Нека този ден потъне в мрак; Бог от висините да не се погрижи за него и да не изгрее над него светлина!

5Да го погълнат тъмата и смъртната сянка, черен облак да го покрие, да се страхуват от него като от ден, помрачен от буря!

6А онази нощ – тъмнина да владее над нея, да не се числи към дните на годината, да не влезе в числото на месеците!

7Ето онази нощ да бъде безлюдна; никакво веселие да не влезе в нея!

8Да я прокълнат тези, които кълнат дните, тези, които са способни да разбудят левиатана!

9Да потъмнеят нейните звезди – зорници при нейния изгрев; нека тя чака светлината, но такава да не блясва, и нека не види първите лъчи на зората,

10задето не затвори дверите на майчината ми утроба; тогава тя би скрила скръбта от очите ми!

11 Йов 10:18-19 Защо ли не умрях, когато се раждах, защо не издъхнах при излизане от утробата?

12Защо ли ме прие скутът на майка ми? Защо ли ме откърмиха нейните гърди?

13Йез. 32:18-32Тогава щях да лежа и почивам и щях да спя, несмущаван от нищо,

14Ис. 14:9-11при царе и велможи – съветници земни, които издигаха за себе си гробници,

15или при князе, които имат злато и домове, пълни със сребро.

16Екл. 6:3-6Като пометнато зарито да бях се поминал, както дечицата, които не са видели светлина!

17Там злодеите престават да вилнеят, там почиват изнурените.

18Там затворниците са свободни от грижи и не слушат гласа на надзирателя.

19Малки и големи там са едно и също и робът е свободен от господаря си.

20Защо Бог дава на страдалеца светлина и живот – на огорчените душевно?

21Отк. 9:6Те очакват смъртта, а я няма, търсят я повече, отколкото скрито имане.

22Те биха се зарадвали до възторг, биха ликували, че са намерили гроб.

23Йов 19:8За какво Бог дава светлина на човек, чийто път е закрит и пред когото Той е поставил преграда?

24Пс. 42:4Преди залък хляб да хапна, въздишам горчиво и стенанията ми се леят като вода,

25защото се ужасявах от ужаса и ето – той ме постигна. От което се боях, то ме и връхлетя.

26Няма за мене мир, ни покой, няма утеха: настъпи безпокойство.“