1На тридесетата година след разорението на града аз бях във Вавилон. И докато лежах смутен на постелката си, мисли налегнаха душата ми,
2понеже видях опустошението на Сион и богатството на живеещите във Вавилон.
3Обзет от възмущение, аз се обърнах със страхопочитание към Всевишния
4с думите: „Владико Господи! От самото начало, когато Сам създаде земята, Ти рече, рече и заповяда на пръстта,
5Бит. 1:27като даде на Адам смъртно тяло, което също беше създание на Твоите ръце, вдъхна у него дух за живот и той стана жив пред Тебе.
6Ти го въведе в рая, който насади Твоята десница, преди земята да роди плодове,
7и му нареди да пази Твоята заповед, но той я наруши. И Ти осъди на смърт него и рода му.
И от него произлязоха поколенията и племената, народите и техните потомства, които брой нямат.
8Бит. 6:5И всеки народ тръгна по своята воля, започна да върши пред Тебе неразумни дела и да пренебрегва Твоите заповеди.
9Бит. 7:12Но след време ти изпрати потоп за обитателите на земята и ги изтреби.
10И потопът донесе гибел за всеки от тях и смърт за Адам.
11Бит. 8:1Но Ти остави един от тях – Ной и неговия дом, и от него произлязоха всички праведни.
12И когато обитателите на земята взеха да се размножават и синовете, народите и поколенията се умножиха твърде много, те пак започнаха да се предават на безчестие, и то повече от предишните.
13Бит. 12:3И когато започнаха да вършат пред Тебе беззакония, Ти си избра измежду тях мъж, чието име беше Авраам,
14възлюби го и само на него откри волята Си,
15даде му вечен завет и му каза, че никога няма да изоставиш потомството му. И му даде Исаак, а на Исаак даде Яков и Исав.
16Бит. 28:14; Рим. 9:3Ти си избра Яков, а Исав отхвърли. И потомството на Яков стана твърде голямо.
17 Изх. 19:2; Вт. 4:11 Когато изведе потомството му от Египет и го доведе до планината Синай,
18Ти преклони небесата, устрои земята, разклати вселената, накара бездните да треперят и смути целия свят.
19И Твоята слава премина през огън и земетръс, през бурен вятър и мраз, за да даде Закон за потомството на Яков и усърдие за рода на Израил,
20но не им отне лукавото сърце, та Твоят закон да принесе плод у тях.
21Пръв Адам престъпи заповедта с лукаво сърце и беше победен. Така стана и с всички, които произлязоха от него.
22Останаха немощта и законът в сърцето на народа с корен от злото, доброто отстъпи, а злото остана.
23 1 Цар. 16:1; 2 Цар. 5:3 Измина време, изпълниха се години и Ти си издигна служител на име Давид;
24заповяда му да съгради град на Твое име и да Ти принася в него тамян и жертви.
25Това се вършеше много години, а после онези, които населяваха града, съгрешиха,
26като постъпваха във всичко така, както постъпиха Адам и всички негови потомци; защото и те имаха лукаво сърце.
27И Ти предаде Своя град в ръцете на враговете Си.
28Тогава си рекох в сърцето: „Нима обитателите на Вавилон постъпват по-добре, та затова владеят Сион?“
29Когато дойдох тук, видях безчестия, които нямат брой; в тази тридесета година от плена душата ми видя много грешници. И сърцето ми се стопи,
30защото аз видях как Ти поддържаш тези грешници, щадиш нечестивците, а Своя народ погуби, запази враговете Си
31и не даде никакво знамение на никого как този път да се промени. Нима Вавилон постъпва по-добре от Сион?
32Или друг народ освен Израил Те е познал? Или пък други племена вярваха в Твоите завети като Яков?
33Та на тях нито въздаянието им е същото, нито трудът им е принесъл плод, защото аз преминах сред народите и видях, че те живеят в изобилие, макар и да не си спомнят за Твоите заповеди.
34И така, претегли на теглилка и нашите беззакония, и делата на живеещите по земята, и никъде няма да се намери Твоето име освен у Израил.
35Кога не са грешили пред Тебе земните обитатели и кой народ така е пазил Твоите заповеди?
36Все пак ще намериш поне по имена хора, които спазват Твоите заповеди, но у други народи няма да намериш.“
Who We AreWhat We EelieveWhat We Do
2025 by iamachristian.org,Inc All rights reserved.