Трета Ездра 10 - Библия, нов превод от оригиналните езици（CBT）

1Но когато синът ми влезе в брачния си чертог, той падна и умря.

2Тогава всички ние обърнахме светилниците и всички мои съграждани се втурнаха да ме утешават, а аз почивах до нощта на другия ден.

3А когато всички престанаха да ме утешават, за да ме оставят на спокойствие, аз станах през нощта, побягнах и дойдох, както виждаш, на това поле.

4И мисля да не се връщам вече в града, а да си остана тук, да не ям, нито да пия, а непрестанно да плача и да постя, докато умра.“

5Като изоставих размишленията, които ме бяха обзели, аз се обърнах с гняв към нея:

6„О, най-безумна от всички жени! Нима не виждаш нашата скръб и това, което ни сполетя –

7че Сион, нашата майка, е в дълбока печал, безкрайно унизена.

8И сега, когато всички ние скърбим и тъжим, защото всички сме опечалени, нима ти ще тъжиш само за сина си?

9Попитай земята и тя ще ти каже, че тя е, която трябва да оплаква падането на толкова много нейни рожби,

10защото всички, отначало родени от нея, и други, които ще дойдат, почти всички загиват и толкова много се предават на изтребление.

11Така че кой трябва повече да тъжи, ако не онази, която е изгубила толкова деца, а не ти, която скърбиш за едно единствено?

12И ако ми кажеш: „Моят плач не прилича на плача на земята, защото аз изгубих плода на утробата си, който съм носила с тъга и съм родила с болки,

13а пък земята изгубва, както ѝ е присъщо – множеството, което е на нея, си отива така, както идва“ – тогава аз ще ти отвърна,

14че както ти си родила с мъка, така и земята дава своя плод на човека, който я обработва още от самото начало.

15Затова сега се въздържай в скръбта си и мъжествено понеси загубата, която те е постигнала,

16защото, ако признаеш, че определеното от Бога е справедливо, и сина си ще получиш, когато му дойде времето, и ще бъдеш прославена между жените.

17Така че, върни се в града при мъжа си.“

18Ала тя ми отговори: „Няма да направя така, няма да се върна в града, тук ще умра.“

19Аз продължих разговора с нея и рекох:

20„Не прави това, а послушай моя съвет, защото колко са бедите на Сион! Утеши се заради скръбта на Йерусалим.

21Защото ти виждаш, че нашето светилище е опустошено, нашият олтар е съборен, храмът ни е разрушен,

22арфата ни е унизена, песните ни замлъкнаха, радостта ни изчезна, светлината на светилника ни угасна, ковчегът на Завета ни е разграбен, Светинята ни е осквернена и името, наречено на нас, едва не е поругано, децата ни претърпяха позор, свещениците ни са избити, левитите ни са отведени в плен, девиците ни са осквернени, жените ни претърпяха насилие, праведниците ни са отвлечени, децата ни загинаха, младежите ни са в робство, изпълнените със сила станаха слаби

23и което е най-тежко, знамето на Сион загуби славата си, защото е предадено в ръцете на онези, които ни мразят.

24Затова оставѝ голямата си тъга, изоставѝ многото скърби, за да се смили над тебе Всесилният и Всевишният да ти даде успокоение и да облекчи мъките ти.“

25И докато ѝ говорех, ето лицето и погледът ѝ ненадейно засияха, видът ѝ стана бляскав, така че, уплашен от нея, размислях какво ще е това.

26И ето изведнъж тя извика толкова силно и страшно, че от този вик земята потрепери.

27И аз видях, ето жената вече не ми се явяваше, а се градеше град и неговото място се открояваше върху широки основи. Уплашен, аз извиках с висок глас:

28„Къде е ангел Уриил, който дойде при мене отначало? Защото той ме доведе до такова изумление, в което целта ми се изгуби, молитвата ми се превърна в злословие.“

29И докато говорех това, ангелът дойде при мене и ме видя.

30И ето аз лежах като мъртъв и в несвяст. Той ме хвана за дясната ръка, подкрепи ме и като ме изправи на крака, ме запита:

31„Какво ти е? Какво смущава твоя разум и чувствата в сърцето ти? Какво те безпокои?“

32Аз отвърнах: „Това, че ти ме изостави, и аз, като постъпих, както ти каза, излязох на полето, и ето видях и още виждам онова, за което не мога да разкажа.“

33А той ми каза: „Стой смело и аз ще ти обясня.“

34Отвърнах: „Говори ми, господарю мой, само не ме оставяй да умра напразно;

35защото аз видях това, което не знаех, и чух това, което не зная.

36Чувството ли ме лъже, или душата ми бълнува насън?

37Затова те моля да обясниш на своя служител това мое изумление.“

Тогава той ми отговори:

38„Слушай ме и аз ще те науча; и ще ти обясня онова, което те уплаши, защото Всевишният ще ти открие много тайни.

39Той вижда твоя прав път – че ти непрестанно скърбиш за народа си и силно тъжиш за Сион.

40Ето какво означава видението, което ти се яви:

41жената, която видя, че плаче, и ти се мъчеше да утешиш,

42която сетне стана невидима, а на тебе се яви град, който се строи,

43и която ти разказа за смъртта на сина си, означава следното:

44жената, която видя, това е Сион; сега виждаш нея като град, който се съгражда;

45това, че тя тридесет години е била безплодна, означава, че в продължение на тридесет години в Сион още не е била принасяна жертва.

46След тридесет години безплодната родила син; това е било тогава, когато Соломон е създал града и е принесъл жертви.

47Това, което тя ти каза – че с труд го е отхранила, – това е било обитаването в Йерусалим.

48А това, което ти каза – че синът ѝ, като влязъл в чертога си, паднал и умрял, – това е било падането на Йерусалим.

49И ето ти видя подобието ѝ, как тя скърбеше за сина си, а ти се мъчеше да я утешиш: това трябваше да ти се открие.

50А сега Всевишният, като вижда, че скърбиш от душа и от все сърце страдаш за него, ти показа светлината на славата му и неговата красота.

51Тъкмо затова ти заповядах да живееш на полето, където няма къща.

52Аз знаех, че Всевишният ще ти покаже това;

53затова и заповядах да дойдеш на полето, където не е положена основа на здание.

54Защото не можеше да съществува дело на човешко създание там, където започваше да се показва градът на Всевишния.

55И така, не бой се и нека сърцето ти да не се страхува, а влез и погледни блясъка и великолепието на строежа, доколкото могат да видят очите ти.

56След това ще чуеш, колкото могат да чуват ушите ти.

57Ти си по-блажен от мнозина и си призован при Всевишния, както малцина.

58Утре през нощта остани тук

59и Всевишният ще ти покаже видение на най-великите дела, които Той ще извърши за жителите на земята в последните дни.“

60И спах през онази нощ и през следващата, както той ми заповяда.