Естир (според Септуагинта) 8 - Библия, нов превод от оригиналните езици（CBT）

Нова ситуация в полза на юдеите

1[1] Още същия ден цар Артаксеркс подари на Естир цялото имущество на клеветника Аман, а Мардохей беше повикан при царя, понеже Естир беше разкрила, че той е неин роднина.

2[2] Царят взе пръстена със своя печат, който бе отнел от Аман, и го даде на Мардохей. Естир пък назначи Мардохей за управител на цялото имущество на Аман.

3[3] И още веднъж Естир се обърна към царя, като падна в краката му и го молеше да отмени злото, което Аман беше замислил против юдеите.

4[4] Царят простря към Естир златния си скиптър; Естир се изправи, застана пред царя

5[5] и рече: „Ако сметнеш за добре и ако съм спечелила твоята благосклонност, изпрати хора да отменят заповедта, написана и разпратена навред от Аман, за да бъдат погубени юдеите в твоето царство,

6[6] защото как бих могла да гледам нещастието на своя народ и как бих могла да се спася, когато отечеството ми загива?“

7[7] Тогава царят каза на Естир: „След като проявих благосклонност към тебе и ти подарих цялото имущество на Аман, а него обесих на дърво, защото беше вдигнал ръка против юдеите, какво повече би желала?

8[8] Ест.Септ. 1:19; 3:12Напишете и вие от мое име, каквото сметнете за добре и го подпечатайте с моя печат. Защото написаното като царска разпоредба и подпечатано с моя печат никой не може да отмени.“

9[9] И на двадесет и третия ден от първия месец, месец нисан, същата година, бяха повикани писарите и беше написано писмо до юдеите и до управителите и началниците на сто двадесет и седем области от Индия до Етиопия – на езика на съответната страна.

10[10] Разпоредбата беше съставена от името на царя и подпечатана с неговия печат, а писмата разпратиха чрез бързоходци.

11[11] С тях се даваше право на юдеите във всички градове да живеят според законите си, а също и правото на самозащита. Позволяваше им се да постъпват с противниците и враговете си, както сами решат,

12[12] навред в царството на Артаксеркс в точно определен ден – тринадесетия ден на дванадесетия месец, месец адар.

Писмото на Артакскеркс, даващо право на юдеите да се защитят

13[12а] Следва преписът на тази разпоредба:

14[12б] „Великият цар Артаксеркс поздравява управителите на сто двадесет и седемте области от Индия до Етиопия и преданите му служители.

15[12в] Мнозина, които поради щедрото доброжелателство на благодетелите си често биваха отрупвани с почести, прекомерно се възгордяха. Те не само се стремят да причиняват зло на нашите поданици, но като не могат да наситят високомерието си, замислят да сложат ръка и на своите благодетели.

16[12г] Така те губят не само чувството на човешка признателност, но обладани от надменност поради ласкателствата на хора, които не знаят що е добро, смятат, че ще избегнат съда на Бога, Който мрази злото и винаги вижда всичко.

17[12д] И често мнозина, облечени във власт и поверили отговорни дела на хора, които смятат за приятели, биват подвеждани от тях да станат съучастници в проливане на невинна кръв и въвличани в непоправими беди.

18[12е] Такива приятели с коварство и измама опорочават добрите намерения на онези, които ги управляват.

19[12ж] Примери за това могат да се видят не само в древните летописи, достигнали до нас, но и пред очите ви, ако се вгледате в престъпните дела, извършени под гибелното влияние на хора, недостойни за власт.

20[12з] Ето защо занапред трябва да се погрижим да осигурим спокойствие и мир за всички хора в царството,

21[12и] като извършим промени, а предоставяните на вниманието ни дела винаги ще обсъждаме с нужната предпазливост.

22[12й] Така например македонецът Аман, син на Амадат, в действителност чужденец, без персийска кръв и твърде различен за нашите добри нрави – получи нашето гостоприемство.

23[12к] Проявихме към него такава благосклонност, каквато и към всяка друга народност, дори беше провъзгласен за наш баща и навред получаваше почит от всички като втори човек след царя.

24[12л] Но той, неспособен да обуздае високомерието си, търсеше начин да ни лиши от власт и живот,

25[12м] а нашия спасител и постоянен благодетел Мардохей и безукорната спътница в моята власт – царица Естир, се стремеше да погуби с хитрост и коварство заедно с целия им народ.

26[12н] По този начин се надяваше да ни остави без подкрепа и да предаде персийската държава на македонците.

27[12о] Ние обаче намираме, че юдеите, осъдени от този злодей на изтребване, не само не са престъпници, но живеят по най-справедливите закони

28[12п] като синове на вечно живия, всевишен и всемогъщ Бог, Който е съхранил царството от времето на предците ни до нас в най-добър ред.

29[12р] Затова добре ще сторите, ако не се съобразите с писмата, изпратени ви от Аман, сина на Амадат, понеже този, който ги съчини, беше обесен с целия си дом при портите на Суза. Така Бог, Който има власт над всичко, скоро му отреди заслуженото наказание.

30[12с] Изложете препис от това писмо навред за разгласа и оставете юдеите да живеят според своите закони. Подкрепете ги също да се защитят в същия този тринадесети ден на дванадесетия месец адар – ден на изпитание – от онези, които се вдигнат против тях.

31[12т] Защото Бог, Който господства над всичко, превърна този ден на гибел в ден на радост за избрания народ.

32[12у] И вие наред с вашите възпоменателни празници празнувайте и този забележителен ден, изпълнени с радост, за да напомня той сега и занапред на нас и на благоразположените към нас перси за спасението ни, а на онези, които заговорничеха против нас – за тяхната гибел.

33[12х] Дан. 3:29Всеки град или област, без изключение, които не изпълнят това, ще бъдат безмилостно опустошени. И не само човешки крак няма да стъпи, но дори зверове и птици ще ги избягват.

34[13] Преписите от разпоредбата да бъдат изложени на видно място навред в царството, а всички юдеи в този ден да бъдат готови да воюват срещу враговете си.“

35[14] Пратеници на коне се отправиха с най-голяма бързина, за да изпълнят нареденото от царя. Разпоредбата беше разгласена дори в Суза.

Юдеите побеждават враговете си

36[15] След това излезе Мардохей, облечен в царска дреха, със златна корона и пурпурна диадема от тънък лен. Жителите на Суза, като го видяха, отправяха поздравления към него,

37[16] а юдеите сияеха от щастие.

38[17] Във всеки град и област, където биваше разгласявана заповедта, където и да се съобщаваше за нея, сред юдеите наставаха радост и веселие, пиршество и празненство. И мнозина от езичниците се обрязваха и приемаха юдейството, понеже се страхуваха от юдеите.