Йов 29 - Библия, нов превод от оригиналните езици（CBT）

Йов се обръща към Бога. Тъга по предишното благосъстояние и копнеж за Божия закрила

1Тогава Йов продължи своето слово и каза:

2„О, да бях, както в предишните месеци, както в дните, когато Бог ме пазеше,

3когато светилото Му светеше над главата ми и под Неговата светлина вървях спокойно в мрака;

4Йов 1:10когато бях в зрелите си години и Божията закрила беше над моята шатра;

5когато Всемогъщият беше още с мене и моите деца ме заобикаляха;

6Йов 20:17когато моите стъпки се обливаха с мляко и от маслиновите дървета по скалите се лееха за мене потоци масло!

7Прем. 8:10-12Когато излизах пред градските порти и заемах мястото си на площада,

8видеха ли ме младите, отдръпваха се, а старите ставаха и стояха прави,

9князете се спираха да говорят и поставяха длан пред устата си,

10гласът на първенците се сдържаше и езикът им прилепваше към небцето им.

11Когато някой ме чуваше с ухото си, облажаваше ме, видеше ли ме с око, прославяше ме,

12Пс. 72:12защото спасявах бедния, който викаше за помощ, и сирака, който си нямаше човек да му помогне.

13Благословението на изоставения идваше върху мене и на сърцето на вдовица давах радост.

14Ис. 59:17Справедливостта беше моето красиво облекло. Нея раздавах, тя ми беше като наметало и покривало на главата.

15Аз бях очи за слепия и крак за сакатия,

16баща бях за сиромаси и внимателно проучвах тъжбата на този, когото не познавах.

17Пр. 30:14На беззаконника чупех челюстите и изтръгвах от зъбите му заграбеното.

18Казвах си: „В гнездото си ще почина и дните ми ще бъдат много – като пясъка;

19коренът ми ще е открит за водата, и росата ще нощува в клоните ми,

20славата ми няма да остарее с мене, лъкът ми е здраво в ръката ми!“

21Слушаха ме и чакаха, и мълчаливо очакваха моя съвет

22След думите ми те не отговаряха нищо, речта ми се стичаше върху тях като капки.

23Вт. 32:2Очакваха ме като ранен дъжд и отваряха устата си като за късен дъжд.

24Пр. 16:15Усмихвах им се, когато бяха унили, и светлото ми лице не помрачаваха.

25Определях им пътя, седях като цар сред войска и ги ръководех като утешител на плачещи.“