1 Когато Санавалат чу, че отново изграждаме градските стени, обзе го силен гняв и започна да се подиграва на юдеите.
34Пред сънародниците си и пред самарийската войска той каза: „Какво си въобразяват тези окаяни юдеи? Нима си мислят, че ще се укрепят и ще извършват жертвоприношения и че това е работа за един ден? Как ще съживят тези обгорени камъни от руините?“
35А Товия, амонецът, който стоеше до него, добави: „Нека градят – и лисица да мине, ще събори каменните им стени.“
36Тогава казах: „Чуй, Боже наш, как ни презират и обърни презрението им върху техните глави; нека и те да бъдат ограбени и да живеят в някоя страна като пленници.
37Йер. 18:23Не забравяй беззаконията им. Нека грехът им бъде винаги пред Тебе, защото те оскърбиха онези, които изграждаха стените.“
38А ние все пак изградихме стената и я свързахме до половината ѝ височина, защото народът взе работата присърце.
Who We AreWhat We EelieveWhat We Do
2025 by iamachristian.org,Inc All rights reserved.
