Деяния 27 - Библия, нов превод от оригиналните езици（CBT）

Пътуване за Рим

1 беше вече минал, – Павел ги съветваше

10с думите: „Мъже, виждам, че плаването ще бъде с опасности и големи щети не само за товара и за кораба, но и за живота ни.“

11Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на собственика на кораба, отколкото на думите на Павел.

12И понеже пристанището не беше удобно за презимуване, повечето изказаха мнение да продължат плаването и да отидат да презимуват, ако е възможно, във Финик, критско пристанище, разположено срещу югозападния и северозападния вятър.

Морска буря

13И като задуха лек южен вятър, те помислиха, че са успели в намерението си, вдигнаха котва и заплаваха край брега на Крит.

14Скоро обаче откъм острова се вдигна бурен вятър, наричан евроклидон.

15Корабът бе тъй грабнат, че не можеше да устои на вятъра, и ние се оставихме да ни носят вълните.

16И понесени зад едно островче, наричано Клавда, едва можахме да удържим спасителната лодка.

17След като я вдигнаха, използваха въжета, за да опашат кораба отдолу. А понеже се бояха да не заседнат при Сирта, свиха платната и тъй се носеха.

18На другия ден бяхме силно тласкани от бурята и започнаха да изхвърлят товара.

19А на третия ние сами с ръцете си изхвърлихме корабните принадлежности.

20Но понеже доста дни не се виждаше нито слънце, нито звезди, а и бушуваше силна буря, вече изчезваше всяка надежда да се спасим.

21 , към полунощ моряците усетиха, че се приближават до някаква земя.

28Измериха дълбочината и откриха, че е двадесет разтега. Отидоха малко по-нататък, измериха пак и откриха петнадесет разтега.

29И понеже се бояха да не се натъкнат на скалисти места, хвърлиха откъм кърмата четири котви и се молеха да съмне.

30Но когато моряците под предлог, че ще спускат котва откъм носа, спуснаха спасителната лодка в морето и поискаха да избягат от кораба,

31Павел каза на стотника и на войниците: „Ако те не останат на кораба, вие не можете да се спасите.“

32Тогава войниците отрязаха въжетата на лодката и я оставиха да падне в морето.

33 Деян. 27:21 Докато чакаха да се разсъмне, Павел прикани всички да си вземат нещо за ядене с думите: „Днес е четиринадесетият ден, откакто стоите гладни в очакване, без да сте хапнали.

34Деян. 27:22,24Затова ви моля да си хапнете нещо, това ще запази живота ви. Защото на нито един от вас и косъм няма да падне от главата.“

35Като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички, разчупи го и започна да яде.

36Тогава всички се успокоиха и също ядоха.

37А общо на кораба бяхме двеста седемдесет и шест души.

38И като се нахраниха, изхвърлиха житото в морето, за да олекне корабът.

Корабокрушение

39Когато се съмна, земята им се видя непозната, но съгледаха един залив с крайбрежна плитчина, към която решиха, ако могат, да тласнат кораба.

40Затова отвързаха котвите и ги пуснаха да паднат в морето. После разхлабиха въжетата на кормилните весла, разпънаха малкото платно по вятъра и взеха посока към крайбрежието.

41Но налетяха на място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна. Носът се заби и остана неподвижен, а силните вълни се разбиваха в задната част.

42Тогава войниците се наговориха да избият затворниците, за да не би някой да преплува до брега и да избяга.

43Стотникът обаче, понеже искаше да спаси Павел, попречи на тяхното намерение и заповяда онези, които знаят да плуват, първи да скочат и да достигнат брега,

44а пък останалите – кои на дъски, кои на други корабни отломки. И така всички се спасиха на сушата.