Лука 13 - Библия, нов превод от оригиналните езици（CBT）

Призив за покаяние

1В това време дойдоха някои хора и Му разказаха за галилейците, които Пилат убил, докато извършвали жертвоприношение. Тяхната кръв се смесила с кръвта на жертвите.

2Иисус им отговори: „Мислите ли, че тези галилейци пострадаха така, защото бяха по-грешни от всички други в Галилея?

3Не, казвам ви; но ако не се покаете, всички тъй ще загинете.

4Или мислите, че онези осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги изби, бяха по-виновни от всички живеещи в Йерусалим?

5Не, казвам ви, но ако не се покаете, всички тъй ще загинете.“

Притча за безплодната смокиня

6Тогава им каза тази притча: „Един човек имаше в лозето си посадена смокиня. Но когато дойде да бере плод от нея, не намери.

7И рече на лозаря: „Ето три години идвам, очаквайки плод от тази смокиня, и не намирам. Отсечи я! Защо само да изтощава земята?“

8Но той му отговори: „Господарю, остави я и тази година, за да я окопая и наторя.

9И ако даде плод, добре, ако ли не, на следната година ще я отсечеш“.“

Иисус Христос лекува в събота

10 Лк. 6:6-11; 14:2-6 Една събота Иисус поучаваше в една синагога.

11Там беше и една жена, която страдаше осемнадесет години от дух, пораждащ немощ. Тя бе прегърбена и никак не можеше да се изправи.

12Като я видя, Иисус я повика и ѝ рече: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“

13И като положи ръцете Си върху нея, тя веднага се изправи и славеше Бога.

14Изх. 20:9-10; Вт. 5:13-14Тогава началникът на синагогата, негодувайки, че Иисус я изцели в събота, рече на народа: „Шест дни има, през които трябва да се работи; в тях идвайте и се лекувайте, а не в съботен ден!“

15Господ му отговори: „Лицемери, нима всеки от вас не отвързва вола или магарето си от яслите в събота и не го води да го пои?

16А тази жена, потомка на Авраам, която Сатана е сковал вече осемнадесет години, не трябваше ли да се освободи от оковите си в съботен ден?“

17И докато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам. А целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Притча за синаповото зърно и кваса Мт. 13:31-32; Мк. 4:30-32

18 Мт. 13:31-33; Мк. 4:30-32 Иисус каза още: „На какво е подобно Божието царство и на какво да го оприлича?

19Пс. 104:12; Йез. 17:23; 31:6; Дан. 4:9,18Прилича на синапово зърно, което един човек взе и пося в градината си. То израсна и стана голямо дърво, тъй че птиците си виеха гнезда в клоните му.“

20 Мт. 13:33 И отново попита: „На какво да оприлича Божието царство?

21Прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса цялото тесто.“

Тясната врата Мт. 7:13-14,21-23

22 Мт. 7:13-14,21-23 Лк. 9:51; 17:11 Иисус продължи пътя си към Йерусалим, като минаваше през градове и села и поучаваше.

23Някой си Му рече: „Господи, малцина ли са тези, които се спасяват?“ Той им отговори:

24„Стремете се да влезете през тясната врата. Защото, казвам ви, мнозина ще поискат да влязат и няма да могат.

25Мт. 25:10-12Когато стопанинът на къщата стане и затвори вратата, а вие, останали навън, започнете да хлопате на вратата и да викате „Господи, Господи, отвори ни!“, и когато Той ви отвори и рече „Не ви зная откъде сте“,

26тогава ще започнете да казвате: „Ядохме и пихме заедно с Тебе и по нашите улици Ти поучаваше“.

27А Той ще рече: „Не зная откъде сте. Махнете се от Мене всички, които вършите неправда!“

28Пс. 107:3; Мт. 8:11-12

Мт. 22:13; 25:30Там ще има плач и скърцане със зъби, когато видите Авраам, Исаак и Яков, и всички пророци в Божието царство, а себе си изгонени навън.

29И ще дойдат хора от изток и запад, от север и юг и ще насядат на трапеза в Божието царство.

30Мт. 19:30; 20:16; Мк. 10:31И ето има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.“

Оплакването на Йерусалим Мт. 23:37-39

31В същия ден дойдоха някои фарисеи и Му казаха: „Махни се оттук и си върви, защото Ирод иска да те убие.“

32Иисус им отговори: „Идете, кажете на тази лисица, че днес и утре изгонвам бесове и изцелявам болни, и на третия ден ще свърша.

33Но днес, утре и вдругиден Аз трябва да вървя, защото не бива пророк да загине извън Йерусалим.

34 Мт. 23:37-39 Пс. 91:4; Деян. 7:52 Йерусалиме, Йерусалиме, ти, който избиваш пророците и с камъни умъртвяваш изпратените при теб от Бога! Колко пъти съм искал да събера децата ти, както кокошка събира пилците под крилете си, а вие не пожелахте.

35Пс. 118:26; Йер. 12:7Ето вашият дом ви се оставя пуст. Защото, казвам ви: няма да Ме видите, докато не кажете: „Благословен е Идващият в името на Господа“!“