1В сто седемдесет и втората година цар Деметрий събра войските си и се отправи за Мидия, за да получи помощ във войната против Трифон.
2Но Арсак, царят на Персия и Мидия, като научи, че Деметрий е навлязъл в пределите му, изпрати един от военачалниците си да го залови жив.
3И той отиде, разби войската на Деметрий, плени го и го отведе при Арсак, който го затвори в тъмница.
4Така докато Симон беше жив, настана мир в страната. Той се грижеше за благото на своя народ, който през всичките му дни се радваше на неговата мощ и слава.
5Към цялата си слава той добави и завладяването на Йопия като пристанище и отвори излаз към островите в морето.
6Завоюва нови предели за своя народ и наложи властта си в страната.
71 Мак. 13:50Той върна много от пленените, завладя Газара и Ветсура, а също и крепостта на Йерусалим, която очисти от осквернения. И нямаше никой, който да му се противопостави.
8 Зах. 8:12 Обработваха земята в мир, земята даваше своите добиви, а дърветата в полето – своите плодове.
9Зах. 8:4-5Старци, насядали по улиците, се съветваха заедно за общото благо, а младежите с достойнство носеха своето оръжие.
10Доставяше храна на градовете и ги превръщаше в крепости. Затова славата на неговото име се носеше до края на земята.
11Симон установи мир в страната, а Израил се радваше и ликуваше.
123 Цар. 5:5; Мих. 4:4; Зах. 3:10Всеки седеше под своята лозница или смокиня и нямаше кой да ги застрашава.
13Не остана враг на земята, който да воюва против тях, в онези дни царете бяха съкрушени.
14Той подкрепяше всички бедни сред народа си, изискваше да се изпълнява Законът и изтребваше всеки, който го престъпва или върши злини.
15Симон придаде великолепие на храма и постави в него много свещени съдове.
Възстановяването на съюзите със Спарта и с Рим16 1 Мак. 13:23 Когато до Рим и до Спарта достигна слух, че Йонатан е умрял, обзе ги голяма скръб.
17Но щом чуха, че брат му Симон е станал първосвещеник вместо него и властва над страната и над градовете в нея,
181 Мак. 12:1-3
1 Мак. 8:17,22изпратиха му писмо върху медни плочки с молба да възстановят с него съюза за приятелство, сключен с неговите братя Юда и Йонатан.19То беше прочетено пред народното събрание в Йерусалим.
20Ето препис от писмото, което спартанците изпратиха: „Управителите на Спарта и целият град поздравяват първосвещеника Симон, старейшините, свещениците и останалия юдейски народ като техни братя.
21Посланиците, изпратени при нашия народ, ни разказаха за вашата слава и влияние и ние се зарадвахме на тяхното пристигане.
221 Мак. 12:16Думите, изречени от тях пред народния съвет, записахме, както следва: Нуминий, синът на Антиох, и Антипатър, синът на Язон, дойдоха при нас като юдейски пратеници, за да възстановят приятелството си с нас.
23Народът сметна за достойно да приеме тези мъже с почит и да впише речите им във възпоменателните книги на града, за да си спомня за тях спартанският народ. А препис от тях предоставихме на първосвещеника Симон.“
24След това Симон изпрати Нуминий в Рим с голям златен щит с тегло хиляда мини, за да сключи съюз с тях.
Почитта на юдейския народ към Симон25Когато това се разчу сред народа, си казваха: „Как да се отблагодарим на Симон и на неговите синове?
26Защото проявиха твърдост и той, и братята му, и семейството му, отблъснаха враговете на Израил и го дариха със свобода.“ И вписаха това върху медни плочки, които поставиха на стълбове в планината Сион.
27Ето препис от написаното: „В осемнадесетия ден от месец елул на сто седемдесет и втората година – това беше третата година от управлението на първосвещеника Симон –
28в Асарамел, пред голямото събрание на свещениците, на народа, на народните предводители и на старейшините на страната, ни беше известено следното:
29в многото войни, които сполетяха страната ни, Симон, синът на Мататия от потомството на Ярив, и неговите братя излагаха себе си на опасност и се противопоставяха срещу враговете на народа си, за да бъдат съхранени храмът и Законът. Така те прославиха навред своя народ.
30Йонатан събра народа около себе си и стана негов първосвещеник. Но когато той се прибра при предците си,
31враговете им решиха да нахлуят в тяхната страна, да я разорят и да сложат ръка на храма им.
32Тогава се въздигна Симон и поведе война за своя народ. Той изразходва много свои средства, за да въоръжи смелите войни на своя народ и да им осигури прехрана.
33Укрепи юдейските градове, особено Ветсура, разположен на границите на Юдея, където преди се съхраняваха оръжията на неприятелите. Там той разположи стража от юдеи.
341 Мак. 13:43-48Укрепи също Йопия край морето и Газара, която е в пределите на Азот. В нея по-рано живееха врагове, но той засели там юдеи, като им предостави всичко необходимо за по-нататъшното им съществуване.
35И народът, като видя предаността на Симон и славата, която се стремеше да придобие за народа си, направи го свой предводител и първосвещеник като благодарност за всичко, което беше сторил, заради справедливостта и верността, която бе проявил към своя народ, и за стремежа му да въздигне народа си.
36 1 Мак. 13:50-52 На него му се удаде през своето време да прогони от страната езичниците, особено онези, завзели Давидовия град Йерусалим. Те си бяха построили крепост, откъдето извършваха набези, оскверняваха околностите на храма и накърняваха светостта му.
37Но той засели в нея юдеи, укрепи я за защита на страната и на града и издигна стените на Йерусалим.
381 Мак. 13:36Затова и цар Деметрий го утвърди за първосвещеник,
39причисли го към своите приятели и го почете с голяма слава.
40Той беше научил, че римляните са нарекли юдеите приятели, съюзници и братя и с почит са приели пратениците на Симон.
41Затова юдеите и свещениците взеха решение занапред Симон да бъде техен предводител и първосвещеник, докато се въздигне пророк, на когото да имат доверие.
42Освен това да им бъде военачалник, да се грижи за светините, да назначава служители за работа в храма, в областта, във военните дела и в крепостите.
43Той трябва да поеме грижата за храма и всички да му се подчиняват. Всички договори в страната да се изготвят с неговото име. Полага му се също да се облича в пурпурна дреха и да носи златни украшения.
44 1 Мак. 11:58 На никого от народа и от свещениците да не бъде позволено да отменя някое от тези постановления, да се противопоставя на разпоредбите му, да свиква без негово разрешение събрание в страната, да се облича в пурпурна дреха и да носи златна тока.
45Всеки, който не се съобразява с тези разпоредби или се противопоставя на някоя от тях, подлежи на съдебно наказание.“
46Целият народ реши да предостави на Симон пълномощия да постъпва съгласно тези разпоредби.
47Симон прие и даде съгласието си да бъде първосвещеник, военачалник и управител на юдеите и на свещениците и да поеме върховната власт.
48Тогава решиха да впишат това изявление върху медни плочки и да го поставят на видно място във външния двор на храма,
49а негов препис да поставят в храмовата съкровищница, за да разполагат с него Симон и неговите синове.
Who We AreWhat We EelieveWhat We Do
2025 by iamachristian.org,Inc All rights reserved.