Битие 2 - Библия, нов превод от оригиналните езици（CBT）

1Така бяха завършени небето и земята, и всичко в тях.

2Евр. 4:4И в седмия ден Бог завърши Своите дела, които направи, и си почина от всичките дела, които беше извършил.

3Изх. 20:11; 31:16-17; Евр. 4:10Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всички Свои дела, които бе сътворил и създал.

4Бит. 1:1-2:4Това е произходът на небето и земята при сътворението им.

Човекът в Едемската градина

Когато Господ Бог създаваше небето и земята,

5все още нямаше полски храст по земята и никаква полска трева не растеше, защото Господ Бог не пращаше дъжд на земята и нямаше човек, който да я обработва,

6но пара се издигаше от земята и оросяваше цялата ѝ повърхност.

7Йов 33:4; Пс. 104:29; Екл. 3:20; 1 Кор. 15:45Тогава Господ Бог извая човека от земна пръст и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание, и човекът стана живо същество.

8И Бог насади райска градина в Едем, на изток, и настани там човека, когото създаде.

9Бит. 3:22; Отк. 2:7; 22:2,14И Господ Бог направи да израснат от земята всякакви дървета, хубави наглед и добри за храна, и посред градината дърво на живота и дърво за познаване добро и зло.

10И една река течеше в Едем да напоява градината; оттам тя се разклоняваше на четири реки.

11Името на първата беше Пишон. Тя е, която обикаля по цялата Хавилска земя, където има злато.

12Златото на тази земя е добро. Там има бделий и ониксов камък.

13Името на втората река е Гихон. Тя обикаля през цялата земя Куш.

14Името на третата река е Тигър и тече на изток от Ашур. Четвъртата река е Ефрат.

15След това Господ Бог взе човека и го засели в градината Едем да я обработва и да я пази.

16И Господ Бог заповяда на човека, като каза: „Ти можеш свободно да ядеш от всяко дърво в градината

17освен от дървото за познаване на добро и зло – да не ядеш от него, защото в деня, когато ядеш от него, ти със сигурност ще умреш.“

18И Господ Бог каза: „Не е добре за човека да бъде сам. Ще му създам подходящ помощник.“

19Екл. 3:20И Господ Бог извая от земята всички полски животни и всички птици в небето и ги отведе при човека, за да види как той ще ги наименува, и както човекът нарече всяко едно живо същество, така да бъде името му.

20И човекът наименува всеки вид добитък и птиците в небето, и всички полски зверове, но не се намери за човека помощник, подходящ за него.

21Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън и когато той заспа, взе едно от ребрата му и запълни мястото му с плът.

221 Кор. 11:8-9; 1 Тим. 2:13И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека.

23И човекът каза: „Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа.

24Мт. 19:5; Мк. 10:7-8; 1 Кор. 6:16; Еф. 5:31Затова човек ще остави баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и двамата ще бъдат една плът.“

25И двамата, човекът и жена му, бяха голи, но не се срамуваха.