Товит 12 - Библия, нов превод от оригиналните езици（CBT）

Самооткровението на ангела

1След това Товит повика сина си Товия и му рече: „Синко, погрижи се за заплащането на човека, който те придружаваше. Дори трябва да се добави и още към него!“

2Той отговори: „Татко, няма да е загуба за мене да му дам и половината от онова, което донесох,

3защото той ме върна при тебе жив и здрав, жена ми излекува, среброто ми донесе, а и тебе изцели.“

4А старецът каза: „Наистина го е заслужил!“

5И като повика ангела, се обърна към него: „Вземи половината от всичко, което сте донесли!“

6Тогава ангелът извика двамата настрана и им рече: „Възхвалявайте Бога и Го прославяйте, величайте Го и разказвайте на всички хора какво е сторил за вас! Добро е да се възхвалява Бог, да се превъзнася името Му и благоговейно да се проповядва за Божиите дела. И вие не преставайте да Го прославяте!

7Да пазиш царска тайна е добро, а да разгласяваш Божиите дела е похвално. Вършете добро и зло няма да ви сполети.

8Тов. 4:6-11

Пр. 11:4; 16:8; Сир. 29:8-13Добро нещо е молитва с пост, милосърдие и справедливост. По-добре малко със справедливост, отколкото много с неправда. По-добре да сториш благодеяние, отколкото да трупаш злато,

9Дан. 4:24; Сир. 3:31защото милосърдието избавя от смърт и очиства от всеки грях. Който е милостив и действа справедливо, ще живее дълго.

10А който върши грях, съкращава дните си.

11Нищо няма да скрия от вас, аз вече казах: „Да пазиш царска тайна е добро, а да разгласяваш Божиите дела е похвално.“

12Тов. 3:16И сега, когато ти се молеше със снаха си Сара, аз възнесох молитвата ви пред Светия; и когато ти погребваше мъртвите, аз също бях с тебе.

13Когато ти изостави обеда си, стана и отиде да се погрижиш за гроба на мъртвия, доброто ти дело не остана скрито за мене, защото аз бях с тебе.

14Тов. 3:17И сега Бог ме изпрати да изцеля тебе и снаха ти Сара.

15Зах. 4:10; Лк. 1:19; Отк. 8:2Аз съм Рафаил, един от седемте ангели, които възнасят молитвите на благочестивите и възлизат пред славата на Светия Бог.“

16Тогава двамата, обзети от смут, паднаха на лицата си, понеже се уплашиха.

17Но той им рече: „Не се плашете, мир ще имате! Прославяйте Бога за вечни времена!

18Защото не по мое желание дойдох, а по волята на нашия Бог. Затова Го прославяйте за вечни времена!

19Съд. 13:16; Лк. 24:41-43През всички тези дни ви изглеждаше, че ям и пия, но това само изглеждаше така за вас.

20Съд. 13:20; Йн. 20:17И сега прославяйте Бога, защото аз възлизам при Онзи, Който ме е изпратил, а това, което се случи, опишете в книга!“

21Тогава те станаха, но вече не го видяха.

22И навред разказваха за великите и чудни Божии дела и как им се явил Господен ангел.