Сирах 20 - Библия, нов превод от оригиналните езици（CBT）

Уместният разговор и мълчанието

1Понякога упрекът се отправя не навреме и е по-разумно да се премълчи.

2Много по-добре е да упрекнеш открито някого, отколкото тайно да му се сърдиш.

3И ако той признае постъпката си, ще запази своето достойнство.

4.

9Понякога човек намира щастието сред несполуки, а понякога печалбата се превръща в загуба.

10Има благодеяние, от което за тебе няма облаги, а има благодеяние, за което отплатата ще е двойна.

11Има унижение заради слава, а някой след унижение вдига глава.

12Някой с малко пари купува много, но ще плати за това седем пъти повече.

13Мъдрият може с думи да прояви любезност, а глупавите напразно те обсипват с дарове.

14Нямаш полза от дарове на глупав – с едно око дава, а с много очаква да вземе.

15Малко ще ти даде, а много ще ти натяква и ще отвори уста като глашатай. Днес ще даде назаем, а утре ще го поиска обратно. Такъв човек става омразен.

16Глупавият ще си рече: „Нямам си приятел, няма благодарност за добрините ми.

17Ядат ми хляба, а имат зли езици.“ Колко пъти и кой ли няма да се присмее на такъв?

18По-добре да се подхлъзнеш на земята, отколкото да ти се изплъзне дума от езика. Така бързо ще дойде и гибелта на онези, които вършат злини.

19Неуместно изречената дума е като неприятния човек – винаги е в устата на невежите.

20.