Първо Коринтяни 4 - Библия, нов превод от оригиналните езици（CBT）

Примерът на апостолите

1Така че нека всеки да ни смята за служители на Христос и разпоредници с Божиите тайни.

2А онова, което се иска от разпоредниците, е всеки от тях да се окаже верен.

3Колкото до мене, не е важно дали ще ме съдите вие или човешки съд; дори и аз не съдя себе си,

4 повече от онова, което е написано, и да не се гордеете един с един учител, друг – с друг.

7Наистина, кой ти е дал някакво предимство? И притежаваш ли нещо, което да не си получил? Ако пък си получил, защо се хвалиш, сякаш не си получавал?

8Вече сте заситени, вече се обогатихте, възцарихте се без нас. Де да бяхте се възцарили, за да царуваме и ние заедно с вас!

9Защото мисля, че Бог е поставил нас, апостолите, на последно място като осъдени на смърт, понеже станахме зрелище за света – за ангелите и за хората.

10Ние сме безумни заради Христос, а вие сте мъдри чрез Христос; ние сме немощни, а вие – силни; вие сте славни, а ние – безчестни.

11.

171 Кор. 16:10По тази причина изпратих при вас Тимотей, който е мое обично и вярно в името на Господа дете; той ще ви припомни моите напътствия за вярата в Христос, както аз уча навсякъде, във всяка църква.

18Някои са се възгордели, мислейки, че няма да дойда при вас.

19Ще дойда скоро при вас, ако Господ пожелае, и ще изпитам не думите, а силата на онези, които са се възгордели.

20Защото Божието царство не е в думите, а в силата.

21Какво искате? С пръчка ли да дойда при вас или с обич и доброта?