1След това Господ ми каза:
2 грешахте спрямо Мене – казва Господ.
30Напразно поразявах децата ви – те не се вразумиха. Вашият меч изтребваше пророците ви като разкъсващ лъв.“
31О, роде! Разберете словото на Господа: „Бил ли съм пустиня за Израил? Бил ли съм страна на мрака? Защо Моят народ Ми говори: „Господари сме си, няма да дойдем пак при Тебе.“
32Забравя ли девойка накита си, невеста – украшението си? Но Моят народ Ме забрави от безброй дни.
33Как изкусно устройваш своя път, за да придобиеш любов! Затова дори към престъпления приспособи пътищата си.
34Ис. 1:15Дори по полите на дрехите ти се намери кръвта на невинни сиромаси, които не завари при взлом, но при все това
35казваш: „О, гневът Му ще се отвърне от мене, защото съм невинна.“ Ето Аз ще се съдя с тебе, понеже казваш: „Не съм съгрешила.“
36Защо се луташ толкова много, за да променяш своя път? Ще бъдеш посрамена също от Египет, както беше посрамена от Асирия.
37Също и оттам ще излезеш и ръцете ти ще са на главата ти, понеже Господ отхвърли онези, на които се надяваш, и няма да имаш успех с тях.“
Who We AreWhat We EelieveWhat We Do
2025 by iamachristian.org,Inc All rights reserved.
