1 2 Мак. 14:1-2 В сто петдесет и първата година Деметрий, синът на Селевк, избяга от Рим, пристигна с малко на брой хора в един приморски град и там се провъзгласи за цар.
2А когато влезе в царския дворец на предците си, войските заловиха Антиох и Лизий, за да ги доведат при него.
3Като узна това, той каза: „Не ми показвайте лицата им!“
4Тогава войниците ги убиха и Деметрий се възкачи на престола на своето царство.
5И при него дойдоха всички беззаконни и нечестиви мъже измежду израилтяните. Предвождаше ги Алким, който се стремеше към свещенство.
6Те обвиняваха народа и казваха пред царя: „Юда и братята му погубиха твоите приятели, а нас прогониха от земята ни.
7Затова изпрати сега мъж, на когото се доверяваш; нека той отиде и види всичките злини, които те причиниха на нас и на страната на царя, и да накаже тях и всички, които им помагат.“
8Царят избра Вакхид, един от царските приятели, управител на земите отвъд реката. Той имаше голямо влияние и беше предан на царя.
9С него изпрати и нечестивеца Алким, на когото отреди свещенство, и му заповяда да отмъсти на Израилевите синове.
10Те се отправиха на път и пристигнаха в юдейската земя с голяма войска. Тогава Вакхид изпрати при Юда и братята му пратеници с коварно предложение за мир.
11Но те не обърнаха внимание на думите им, защото видяха, че са дошли с голяма войска.
12В това време при Алким и Вакхид се събраха заедно книжници, за да търсят справедливост.
13А първи сред синовете на Израил, които се стремяха към мир с тях, бяха хасидеите,
14защото казваха: „Свещеник от Аароновото племе дойде с войската и няма да се отнесе несправедливо с нас.“
15Алким също разговаряше миролюбиво с тях, дори им се закле, като каза: „Няма да сторим зло на вас и на вашите приятели.“
16Те му повярваха, а той хвана шестдесет мъже от тях и ги умъртви в един ден, както е казано в Писанието:
17Пс. 79:2-3„Разпръснаха телата на Твоите светии и проляха кръвта им около Йерусалим, и нямаше кой да ги погребе.“
18Тогава страх и ужас от тях обзеха целия народ и си говореха: „Няма у тях истина и справедливост, щом нарушиха задължението и клетвата, с която се клеха.“
19А Вакхид се оттегли от Йерусалим и се разположи на лагер при Визет. Той нареди да заловят мнозина от преминалите към него мъже, както и някои от народа, закла ги и ги хвърли в дълбок кладенец.
20След това, като предаде страната на Алким и му остави войска в подкрепа, Вакхид се отправи към царя.
21Алким пък продължаваше да се стреми към първосвещенство.
22Около него се събраха всички, които бунтуваха народа си, завладяха юдейската земя и причиниха голямо нещастие в Израил.
23А Юда, като видя цялото зло, което Алким заедно с привържениците си стори на израилевите синове и че дори надмина езичниците,
24обиколи всички предели на Юдея, отмъсти на отстъпниците и те престанаха да влизат в страната.
25Щом Алким видя, че Юда и неговите хора придобиха мощ, и разбра, че не е в състояние да им се противопостави, върна се при царя и отправи против тях жестоки обвинения.
Нападението и поражението на Никанор26 1 Мак. 3:38; 2 Мак. 14:12-14 Тогава царят изпрати Никанор, един от прославените си военачалници, изпълнен с враждебност и омраза към Израил, и му заповяда да изтреби този народ.
272 Мак. 14:15-24Никанор пристигна в Йерусалим с голяма войска и изпрати при Юда и братята му пратеници с коварно предложение за мир:
28„Нека да няма война между мене и вас! Искам да дойда с няколко души и с открито лице да преговаряме за мир.“
29 2 Мак. 14:30 И отиде при Юда, поздравиха се един друг миролюбиво, но войниците бяха подготвени да заловят Юда.
30Юда обаче забеляза, че е дошъл при него с коварни помисли, това го обезпокои и той не пожела повече да се срещне с него.
31Когато Никанор узна, че замисълът му е разкрит, излезе за битка срещу Юда близо до Хафарсалама.
32Загинаха около пет хиляди мъже от онези, които бяха с Никанор, а останалите избягаха в Давидовия град.
33 2 Мак. 14:31-36 След тези събития Никанор се отправи към планината Сион. От светилището излязоха свещеници и старейшини на народа, за да го поздравят миролюбиво и да му покажат всеизгаряне, което се принася за царя.
34Но той им се присмя, наруга ги и така ги оскверни. Той говореше високомерно
35и обзет от гняв, се закле с думите: „Ако сега Юда и войската му не бъдат предадени в ръцете ми, когато се върна с повече сили, ще изгоря този Дом.“ И си отиде много разгневен.
36А свещениците влязоха, застанаха пред жертвеника и пред храма, заплакаха и казаха:
373 Цар. 8:29-43; Дан. 9:18„Ти, Господи, избра този Дом, за да се почита Твоето име и да бъде той дом за гореща молитва за Твоя народ.
38Отмъсти на този човек и на войската му и нека те погинат от меч! Спомни си техните хули и не ги оставяй живи!“
39 2 Мак. 15:20-24 Никанор се оттегли от Йерусалим и се разположи на стан при Веторон. Там към него се присъедини сирийска войска.
40А Юда с три хиляди мъже се разположи на лагер при Адас и се помоли с думите:
41Ис. 37:36„Господи! Когато хората на царя произнасяха хули, Твоят ангел дойде и уби сто осемдесет и пет хиляди от тях.
42Така и днес сломи тази войска пред нас, за да разберат оцелелите, че Никанор е злословил за Твоите светини, и го осъди заради злословието му.“
43 2 Мак. 15:25-36 И войските влязоха в сражение на тринадесетия ден от месец адар. Войската на Никанор беше разбита и той пръв падна в битката.
44А когато войниците му видяха, че Никанор падна, те хвърлиха оръжието си и побягнаха.
45Израилтяните ги преследваха цял ден, от Адас чак до Газира, като тръбяха след тях с военните тръби.
46От всички околни селища в Юдея излизаха и ги обграждаха, така че те отново се обръщаха към преследвачите си и всички паднаха от меч; нито един не се спаси от тях.
47Юдеите взеха оръжието им и плячка, отсякоха главата на Никанор и дясната му ръка, която той гордо бе прострял, донесоха ги и ги окачиха пред всички в Йерусалим.
48Сред народа настъпи огромна радост и този ден премина като ден на голямо веселие.
49Този ден – тринадесетият ден от месец адар, беше отреден да се празнува ежегодно.
50Тогава за кратко време в юдейската земя настъпи спокойствие.
Who We AreWhat We EelieveWhat We Do
2025 by iamachristian.org,Inc All rights reserved.
