1 за да принесат жертви на Господа така, както е заповядано в книгата на Мойсей. Това ставаше сутрин рано.
11Тогава опекоха пасхалното агне на огън, както му беше редът, а жертвите свариха в медни съдове и котли с благовония и поднесоха на всеки един от народа.
12След това приготвиха от тях за себе си и за своите братя свещеници, потомците на Аарон.
13Тъй като свещениците принасяха жертвена тлъстина до късно, ето защо левитите готвеха за себе си и за своите братя свещеници, потомците на Аарон.
14Певците, потомци на Асаф, бяха застанали по местата, определени от Давид – сред тях Асаф, Захария и Единус, като представители на царя.
15Пазачите стояха при всяка порта и на никого не се позволяваше да пропуска смяната си, тъй като братята им левити готвеха и за тях от пасхалните жертви.
16Така в онзи ден извършиха всичко, което се отнасяше до жертвоприношението на Господа – приготвиха Пасха и принесоха всеизгаряния върху Господния жертвеник, както беше заповядал цар Йосия.
17И потомците на Израил, които по това време се намираха там, празнуваха Пасха и празника Безквасници седем дена.
18Такава Пасха не бе празнувана в Израил от времето на пророк Самуил.
19И нито един от всички израилски царе не е правил такава Пасха, каквато направи Йосия заедно със свещениците, левитите, юдеите и всички израилтяни, които се намираха тогава в Йерусалим.
20Тази Пасха беше извършена в осемнадесетата година от царуването на Йосия.
21И делата на Йосия бяха насочени по прав път пред Господа от сърце, пълно с благочестие.
22Случилото се по негово време е описано в предишните летописи: за нечестивите, сторили грехове повече от всеки народ или царство; за това, как отявлено го оскърбяваха и как се изпълниха думите на Господа против народа на Израил.
Отхвърляне на пророческите думи23 Тогава Той, разгневен на народа Си заради безчестието, заповяда на халдейските царе да се вдигнат против тях.
50И те изтребиха с меч младите израилтяни около свещения храм – не пощадиха ни младежи, ни девойки, ни стари, ни млади, всички бяха предадени в ръцете им.
51След това взеха всички свещени съдове на Господа, малки и големи, а също съдовете на Господния ковчег и царските съкровища и ги отнесоха във Вавилон.
52Тогава запалиха Господния дом, сринаха стените на Йерусалим, а кулите му изгориха с огън.
53От цялото му великолепие не остана нищо. А онези, които избегнаха меча, отведоха във Вавилон.
54И те останаха роби на Навуходоносор и неговите наследници, чак докато се възцариха персите, за да се изпълни казаното от Господа, изречено от Йеремия:
55„Докато земята не отдъхне заради престъпените съботи, седемдесет години ще пустее и ще празнува съботните си години.“
Who We AreWhat We EelieveWhat We Do
2025 by iamachristian.org,Inc All rights reserved.