Вил и змеят 1 - Библия, нов превод от оригиналните езици（CBT）

Даниил изобличава идола Вил

1 Дан. 6:29 Когато цар Астиаг се прибра при своите предци, персиецът Кир наследи царството му.

2И Даниил живееше в царския дворец, почитан повече от всичките си приятели.

3У вавилонците имаше идол на име Вил, за който ежедневно изразходваха двадесет големи мери пшенично брашно, четиридесет овце и шест мери вино.

4Царят го почиташе и ходеше всеки ден да му се покланя, а Даниил се покланяше на своя Бог.

Веднъж царят му рече: „Защо не се покланяш на Вил?“

5Той му отговори: „Защото аз не се покланям на идоли, направени от човешка ръка, а на живия Бог, Който е сътворил небето и земята и Който има власт над всяка плът.“

6Тогава царят му каза: „Нима ти мислиш, че Вил не е жив бог? Не виждаш ли колко яде и пие всеки ден?“

7А Даниил се позасмя и рече: „Не бива да се заблуждаваш, царю, защото отвътре той е глина, а отвън – мед, и никога не е ял, нито е пил.“

8Разгневен, царят повика жреците си и им каза: „Ако не ми отговорите кой изяжда всичко това, ще умрете.

9Ако пък ми докажете, че това е Вил, тогава Даниил ще умре, защото изрече хула против Вил.“ А Даниил му отвърна: „Да бъде по волята ти.“

10Жреците на Вил бяха седемдесет, освен жените и децата им. Когато царят дойде с Даниил в храма на Вил,

11жреците на Вил казаха: „Ето ние ще излезем навън, а ти, царю, като оставиш храната и налееш виното, затвори вратата и я запечатай с пръстена си.

12И ако утре дойдеш и не откриеш, че Вил е изял всичко, ние ще умрем; иначе ще умре Даниил, защото е изрекъл клевети против нас.“

13Всъщност това не ги безпокоеше, понеже под трапезата бяха направили таен вход, през който постоянно влизаха и изяждаха храната.

14Когато те излязоха, царят остави храна пред Вил. А Даниил заповяда на слугите си да донесат пепел и да посипят, в присъствие само на царя, целия храм. След това излязоха, затвориха вратата, запечатаха я с царския пръстен и се разотидоха.

15А жреците, както бяха свикнали, дойдоха през нощта с жените и децата си и изядоха и изпиха всичко.

16На другия ден царят дойде рано сутринта с Даниил

17и го попита: „Цели ли са печатите, Данииле?“ Той отвърна: „Цели, царю.“

18И щом вратите бяха отворени, царят погледна трапезата и високо извика: „Велик си ти, Виле, и у тебе няма никаква измама!“

19А Даниил се позасмя, задържа царя, за да не влезе вътре, и рече: „Погледни на пода и познай чии са тези следи.“

20Царят отвърна: „Виждам следи от мъже, жени и деца.“

21Изпълнен с гняв, той заповяда жреците, жените и децата да бъдат заловени и те му показаха тайните врати, през които са влизали и изяждали, каквото е имало на трапезата.

22Тогава царят заповяда да ги умъртвят, а Вил предаде на Даниил, който разруши и него, и храма му.

Даниил побеждава змея

23На това място имаше и голям змей, който вавилонците почитаха.

24И царят се обърна към Даниил: „Не можеш да отречеш, че този бог е жив; затова, поклони му се!“

25Даниил отговори: „На Господа, Моя Бог, се покланям, защото Той е Живият Бог!

26А ти, царю, ако ми позволиш, аз ще умъртвя този змей без меч и тояга.“ Царят отвърна: „Позволявам ти!“

27Тогава Даниил взе смола, лой и косми, омеси ги в едно и като направи от това буца, я хвърли в устата на змея. И щом я изяде, змеят се пръсна. А Даниил рече: „Ето вашите светини!“

28Като чуха за това, вавилонците силно възнегодуваха и се опълчиха против царя с викове: „Царят стана юдеин! Събори Вил, уби змея, а жреците предаде на смърт!“

29Те дойдоха при него и казаха: „Предай ни Даниил, иначе ще погубим и тебе, и дома ти!“

30Дан. 6:17Като видя как твърдо настояват, царят се принуди да им предаде Даниил.

31И те го хвърлиха в ямата с лъвове, където престоя шест дена.

32В ямата имаше седем лъва и всеки ден им даваха за храна по две човешки тела и по две овце. Но тогава не им дадоха, за да разкъсат Даниил.

33По това време в Юдея имаше един пророк на име Авакум. Той тъкмо беше сварил чорба и надробил хляб в паница и отиваше на нивата, за да занесе това на жътварите.

34Но Господен ангел рече на Авакум: „Занеси обяда, който носиш, във Вавилон на Даниил, в ямата с лъвовете.“

35Авакум отвърна: „Господи, аз никога не съм виждал Вавилон, пък и не зная за тази яма.“

36Йез. 8:3Тогава Господният ангел го хвана за косите на главата, вдигна го и го занесе във Вавилон над ямата със силата на своя дух.

37И Авакум извика: „Данииле, Данииле! Вземи обяда, който Бог ти изпраща!“

38А Даниил възкликна: „Спомнил си Си за мене, Боже, и не си изоставил онези, които Те обичат!“

39След това Даниил стана и яде, а в това време ангелът Божий в миг върна Авакум на мястото, откъдето го беше взел.

40На седмия ден дойде царят, за да оплаче Даниил. Ала когато пристъпи към ямата и погледна в нея, какво да види – Даниил седеше невредим.

41И викна царят с висок глас: „Велик си Ти, Господи, Боже на Даниил, и няма друг освен Тебе!“

42Дан. 6:24-25Тогава заповяда да извадят Даниил, а виновниците за страданията му – да хвърлят в ямата. И те веднага бяха разкъсани пред очите на царя.