1Като плениха Божия ковчег, филистимците го пренесоха от Авен-Езер в Азот.
2Филистимците взеха Божия ковчег, внесоха го в капището на Дагон и го поставиха до Дагон.
3На другата сутрин, когато жителите на Азот станаха, ето Дагон лежи по лице на земята пред Господния ковчег. И взеха Дагон, и го поставиха пак на мястото му.
4Когато на следната сутрин станаха рано, ето Дагон лежи по лице на земята пред Господния ковчег. Главата на Дагон и двете му ръце отсечени, всяка отделно, на прага. Беше останало само туловището на Дагон.
5Поради това жреците на Дагон и всички, които посещават капището на Дагон в Азот, не стъпват върху прага на Дагон до днес, а го прескачат.
6Ръката на Господа тежко притисна жителите на Азот, Бог ги порази и ги наказа с циреи в Азот и околностите му.
7Като видяха това, азотците казаха: „Да не остава у нас ковчегът на Бога Израилев, защото Неговата ръка е тежка и за нас, и за нашия бог Дагон.“
8Затова изпратиха пратеници и събраха при себе си всички филистимски началници, и попитаха: „Какво да правим с ковчега на Израилевия Бог?“ И рекоха гетци: „Нека ковчегът на Израилевия Бог премине у нас в Гет.“ И изпратиха ковчега на Бога Израилев в Гет.
9След като го пренесоха, ръката на Господа притисна града и причини твърде голям ужас. Господ порази градските жители, от малък до голям, и по тях се появиха циреи.
10И те изпратиха Божия ковчег в Аскалон. И когато Божият ковчег пристигна в Аскалон, аскалонци завикаха и всеки казваше: „Донесоха при нас ковчега на Израилевия Бог, за да погубят нас и народа ни.“
11Тогава изпратиха и събраха всички филистимски началници и всеки казваше: „Отпратете ковчега на Израилевия Бог; нека се върне на мястото си, за да не погуби нас и народа ни.“ Защото целият град беше обхванат от смъртен ужас: Божията ръка твърде тежко ги притисна, откакто ковчегът на Израилевия Бог дойде тук.
12И онези, които не умряха, бяха поразени с циреи, така че писъците от града се издигаха до небето.
Who We AreWhat We EelieveWhat We Do
2025 by iamachristian.org,Inc All rights reserved.
