1След това Яков продължи пътя си и отиде в земята на източните народи.
2 с дребния добитък на баща си, понеже тя пасеше стадото.
10Когато Яков видя Рахил, дъщерята на вуйчо му Лаван, и овцете му, приближи се, отмести камъка от кладенеца и напои овцете.
11Тогава Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.
12Той каза на Рахил, че е роднина на баща ѝ и син на Ревека. А тя се затича към къщи и предаде това на баща си.
13Като чу за своя племенник Яков, Лаван отиде да го посрещне и го прегърна. Целуна го и го заведе у дома си. Яков разказа на Лаван всичко за себе си.
14Тогава Лаван му каза: „Наистина ти си моя кост и моя плът.“ Затова Яков живя при него цял месец.
Женитбата на Яков в Харан за Лия и Рахил15След това Лаван каза на Яков: „Нима, като си ми роднина, ще ми работиш безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата?“
16А Лаван имаше две дъщери – по-голямата се казваше Лия, по-малката Рахил.
17Очите на Лия бяха болнави, но Рахил беше прекрасна по лице и по снага.
18Яков обикна Рахил и каза на Лаван: „Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.“
19Лаван отговори: „По-добре на тебе да я дам, отколкото на някой друг. Остани да живееш при мене.“
20За Рахил Яков работи седем години. Но те му се видяха като няколко дена – толкова я беше обикнал.
21След това Яков каза на Лаван: „Дай ми девойката, защото дойде вече време да я взема за жена.“
22Лаван повика всички съседи и даде гощавка.
23А когато се стъмни, той взе дъщеря си Лия и я въведе при него. Така Яков легна при нея.
24Лаван даде робинята си Зелфа за робиня на дъщеря си Лия.
25Но на сутринта се оказа, че това е било Лия. Яков викна към Лаван: „Какво направи ти с мене? Нали за Рахил ти работих? Защо ме измами?“
26Лаван отговори: „В нашия край няма обичай по-малката дъщеря да се дава преди по-голямата.
27Като приключи сватбената седмица на тази ми дъщеря, тогава ще ти дадем и другата, но за нея ще ми работиш още седем години.“
28Яков така и направи. Когато приключи сватбената седмица на Лия, Лаван му даде за жена дъщеря си Рахил.
29Лаван даде и робинята си Вала за робиня на дъщеря си Рахил.
30Яков легна с Рахил. Той обичаше Рахил повече, отколкото Лия. За нея работи още седем години.
Потомството на Яков31Понеже видя, че Лия беше нелюбима, Господ направи утробата ѝ плодовита, а Рахил се оказа безплодна.
32Лия зачена и роди син. Тя го нарече Рувим, като каза: „Господ милостно погледна на нещастието ми. Сега вече мъжът ми ще ме обича.“
33Лия отново зачена и роди син. Тя каза: „Понеже Господ чу, че не съм обичана, даде ми и този син.“ Затова го нарече Симеон.
34Зачена пак и роди син, като си рече: „Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих трима синове.“ Затова нарече новороденото Левий.
35Лия отново зачена и роди син. За него каза: „Сега аз ще възхваля Господ.“ Затова го нарече с името Юда. След това тя престана да ражда.
Who We AreWhat We EelieveWhat We Do
2025 by iamachristian.org,Inc All rights reserved.
