1Понеже мнозина се заеха да съставят разказ за напълно известните ни събития,
2както ни ги предадоха онези, които от самото начало бяха очевидци и проповедници на словото,
3.“
29А тя, като го видя, смути се от думите му и се замисли какъв е този поздрав.
30Тогава ангелът ѝ рече: „Не бой се, Мария, защото ти намери благодат у Бога;
31Ис. 7:14; Мт. 1:21и ето ти ще заченеш, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус.
32Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния, и ще Му даде Господ Бог престола на баща Му Давид,
33Ис. 9:6; Дан. 2:44; 7:14и ще царува над потомците на Яков за вечни времена и царството Му няма да има край.“
34А Мария рече на ангела: „Как ще стане това, когато аз мъж не познавам?“
35Ангелът ѝ отговори с думите: „Светият Дух ще слезе върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Святото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син.
36Ето и Елисавета, твоя сродница, и тя зачена син в старините си; и вече е в шестия месец тази, за която говореха, че не може да зачене.
37Бит. 18:14Защото за Бога няма нищо невъзможно.“
38Тогава Мария рече: „Ето аз съм покорна пред Господа. Нека ми бъде според думата ти.“ И ангелът си отиде от нея.
Посещение на Мария при Елисавета39Още в същите дни Мария стана и бързо се запъти към един град в планинската част на Юдея.
40Там влезе в дома на Захария и поздрави Елисавета.
41Когато Елисавета чу поздрава на Мария, детето заигра в утробата ѝ, а Елисавета се изпълни със Светия Дух.
42Съд. 5:24; Юд. 13:18И извика с висок глас и рече: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба!
43И откъде ми дойде тази чест – да ме посети майката на моя Господ?
44Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, детето радостно заигра в утробата ми.
45И е блажена, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното ѝ от Господа.“
46 1 Цар. 2:1-10 А Мария рече:
„Душата ми величае Господа
47 Авк. 3:18 и духът ми ликува заради Бога, моя Спасител,
48 Бит. 30:13; 1 Цар. 1:11 задето Той милостиво погледна на принизеното положение на Своята слугиня
и ето отсега ще ме облажават всички поколения, защото
49 Пс. 111:9 Всесилният стори за мене велико нещо;
името Му е свято
50 Пс. 103:17 и Неговата милост е от род в род
за всички, които с боязън Го почитат.
51Той вдигна силната Си ръка,
разпръсна онези, които имаха надменни помисли в сърцето си,
52свали властници от престола
и въздигна унизени;
53 Пс. 107:9 гладни изпълни с блага,
а богати отпрати без нищо;
54 Бит. 17:7; Пс. 98:3; Ис. 41:8-9; Мих. 7:20 взе под закрила Израил, Своя слуга,
като си спомни милостта,
55която бе обещал на нашите прадеди –
на Авраам и потомците му за вечни времена.“
56И Мария остана с нея около три месеца и се върна у дома си.
Рождение на Йоан Кръстител57А за Елисавета дойде време да ражда и тя роди син.
58Съседите и роднините ѝ чуха, че Господ е възвеличил милостта Си над нея, и се радваха заедно с нея.
59Бит. 17:12; Лев. 12:3На осмия ден дойдоха да обрежат детето и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му.
60Но майка му им отговори с думите: „Не! Ще се казва Йоан.“
61Тогава ѝ казаха: „Няма никой в рода ти, който да се нарича с това име.“
62И питаха със знаци баща му как би искал да го нарекат.
63Той поиска дъсчица и написа: „Йоан му е името.“ И всички се учудиха.
64И веднага се развързаха устата и езикът му и той проговори, като благославяше Бога.
65Тогава страх обзе всичките им съседи и те разказваха по цялата планинска област на Юдея за всичко станало.
66Всички, които чуха това, съхраниха го в сърцето си и казваха: „Какво ли ще стане от това дете?“ И ръката на Господа беше с него.
Предсказание на Захария67И Захария, баща му, изпълнен със Светия Дух, изрече пророчески думи:
68 Пс. 41:14; 106:48; 111:9 „Благословен е Господ, Бог на Израил,
задето посети и извърши изкупление на Своя народ.
69Той издигна за нас рог на спасение
в рода на Своя слуга Давид,
70както от древност бе възвестил чрез устата на Своите святи пророци:
71спасение от враговете ни и от ръката на всички, които ни мразят,
72като прояви Своята милост към прадедите ни
и си спомни Своя свят завет –
73 Бит. 26:3 клетвата, с която Той се закле на Авраам, нашия отец,
74да ни избави от ръката на враговете ни,
75за да Му служим без страх
в святост и правда пред Него през всичките дни на живота си.
76 Ис. 40:3; Мал. 3:1 И ти, дете, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред Господа, за да приготвиш Неговите пътища.
77 Мк. 1:2-4; Лк. 3:3-4 Ти ще дадеш на народа Му да познае спасението
чрез прощаване на греховете му
78поради великото милосърдие на нашия Бог.
То е за нас светлина, изгряла от висините,
79 Ис. 9:1 за да просвети онези, които са в тъмнина и смъртна сянка,
и да насочи нозете ни в пътя на мира.“
80А детето растеше и крепнеше духом. И живя в пустинята до деня, когато се яви пред народа на Израил.
Who We AreWhat We EelieveWhat We Do
2025 by iamachristian.org,Inc All rights reserved.