1След като се спасиха, тогава научиха, че островът се казва Малта.
2Местните жители показаха към нас необикновено дружелюбие. Приеха всички, а понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън.
3Но когато Павел събра голям наръч съчки и ги хвърли в огъня, една змия се измъкна поради горещината и се впи в ръката му.
4Местните хора, като видяха змията, увиснала на ръката му, си рекоха помежду си: „Този човек наистина е убиец. Макар да се е избавил от морето, Божията справедливост не го оставя да живее.“
5Той обаче отърси змията в огъня и не го сполетя никакво зло.
6 и до Трите кръчми. Щом ги видя, Павел благодари на Бога и се ободри.
16Когато пристигнахме в Рим, стотникът предаде затворниците на началника на лагера. На Павел обаче позволиха да живее отделно заедно с войника, който го пазеше.
Апостол Павел проповядва в Рим17След три дена Павел свика юдейските първенци и като се събраха, се обърна към тях с думите: „Братя, макар и да не съм сторил нищо против народа и обичаите на прадедите ни, от Йерусалим ме предадоха окован в ръцете на римляните.
18.
30Павел живя цели две години в отделна къща под наем и приемаше всички, които идваха при него,
31като проповядваше Божието царство и учеше за Господ Иисус Христос съвсем открито и безпрепятствено.
Who We AreWhat We EelieveWhat We Do
2025 by iamachristian.org,Inc All rights reserved.
